— Едва ли.
— Говориш така, защото не си бил в подобна ситуация. Ако имаш късмет, никога няма и да се окажеш. Но аз може и да им предавах кога се очаква да пристигнат доставките за теб, както и какво съдържат те, но никога не им разкрих твоите конспиративни квартири и имах много основателна причина за това.
— И тя е?
— Аз не знам нищо за тези твои скривалища. Ти никога не си ми казвал, а и аз не съм те питал. Така че може и да си разбрал, че снасях информация на Вълка за нашите сделки. Но тази нощна акция? Нямам нищо общо с нея. Някой от твоите хора е.
Раза се приближи и го удари в лицето с опакото на дланта си.
— В групата ми няма предатели! — каза.
Сантос се усмихна, една сълза се търколи по бузата му, която се зачерви от удара.
— Скъпи, зад всеки може да се крие предател.
Раза го изгледа гневно.
— Предателят умира от ужасна смърт — каза. — Умира заслужено в мъки и това служи като сигнал за другите. Дори може да изпратя останките от тялото ти на Вълка. Да му покажа какво се случва с предателите, които той внедрява в групата ми.
Сантос се изсмя силно.
— Да не мислиш, че му дреме какво ще стане с мен? И какво според теб ще направи, когато му занесат парчетата от тялото ми? Ще побегне и ще се скрие? Човек като него? Като мен? Ние влизаме в тази професия с пълното съзнание какво ни очаква и как може да Свършим. Това не ни плаши. А хора като теб ни плашат още по-малко. Вълка е гангстер. Ти си откачалка. Това е голямата разлика.
Раза стисна ножа и го заби до дръжката в корема на Сантос. После погледна нещастника в очите, очаквайки предсмъртните му конвулсии, усещайки как се лее топлата кръв по китката му. Повдигна нагоре ръката си с ножа, разпорвайки жертвата си, срязвайки тъкани и вени, докато накрая Сантос не забели очи и от ъгълчетата на устата му не потекоха тънки струйки кръв. Той пусна дръжката на ножа, отстъпи назад от локвата кръв, която се образува в краката му, и кимна на двамата младежи, застанали отстрани.
— Изчакайте да му изтече кръвта — нареди. — После изгорете тялото му. Сякаш изобщо не е съществувал.
39.
Ню Йорк, САЩ
— Откога знаеш? — попитах.
— Отпреди около седмица — отвърна Големия Майк.
Бяхме седнали на бара в един ресторант в центъра на Манхатън. Цялото заведение беше празно, а персоналът щеше да дойде на работа, за да готви за обяд чак след час.
— Но реши чак сега да ми кажеш.
— Трябваше да се уверя, че е така, Винсънт. Трябваше да съм сто процента сигурен, че е така.
— Как проследи разговорите до него?
— Не беше лесно. Той е добър, винаги е бил добър в работата си. Почти колкото мен. Но почти. Най-голямата му грешка е, че не е допускал някой да се усъмни в него и да започне да го проверява.
— Има ли риск това да е някакъв капан? — попитах аз. — Ами ако целта им е да ни накарат да се вторачим вътре в собствения си лагер, докато някой друг върши мръсната работа?
— И аз се надявах случаят да е такъв. Проверих всичко по два пъти, че и по три. Няма кой друг да е. Джими е „къртицата“ на Владимир.
Новината направо ме съсипа. Не можех да я приема, да се примиря с нея на някакво ниво — нито лично, нито професионално. На пръв поглед подобно нещо беше безсмислено и глупаво, дори твърде жестоко, предвид трагедията, която беше сполетяла мен и семейството ми. Предателствата са често явление в моя занаят, често и очаквано. Не бях наивник и допусках, че и на мен някой ден ще ми се случи. Затова винаги бях нащрек за всеки подозрителен знак.
Но и в най-мрачните си кошмари не бях предполагал, че ударът ще дойде от Джими.
Той беше най-близкият, най-довереният ми приятел. Човекът, с когото споделях всичките си съмнения, тревоги, страхове. И той винаги с готовност ми даваше утеха, даваше ми напътствия и съвети. Ако имаше някой, който да знае всичките ми тайни, който беше наясно с мотивите ми и можеше да предугади всеки мой ход, това беше брилянтният младеж, прикован за цял живот в инвалидна количка.
Но трябваше да мисля и за Джак, когото Джими пазеше и наглеждаше. Предателството му излагаше на опасност живота на сина ми.
— Какво възнамеряваш да предприемеш? — попита ме Големия Майк.
— Не знам. За първи път не знам как да постъпя.