Станах и включих осветлението в стаята. Отидох до дивана и зачаках Холт да усети присъствието ми и да отвори очи. Той разтърка с длан лицето си и погледна към мен.
— Това е петзвезден хотел — каза той. — Човек би очаквал да се погрижат за сигурността му и да не пускат всеки срещнат в апартамента му.
— Аз не съм всеки срещнат — отвърнах.
Той кимна.
— Минибарът е до телевизора. Защо не вземеш нещо за пиене и за двамата? — предложи.
— Не съм дошъл тук да пия. А и ти вече достатъчно си пил.
— Ти имаше възможност да ме убиеш, докато спях. Трябваше да се възползваш.
— Така щеше да се отървеш много лесно. Гъркът заслужава по-добро отмъщение.
— Значи ще бъдем само аз и ти. По старомодния начин.
— Не знам как го наричате в Русия. И не ми пука. Ние му викаме „Бруклински двубой“. Само двамата и само един от нас ще си тръгне жив оттук.
Холт скочи и посегна за пистолета на масичката. Аз сграбчих празната бутилка „Джак Даниълс“ и я стоварих върху главата му. Пистолетът падна на пода. Хванах Холт за косата и блъснах главата му в стъкления плот на масичката. Продължих да го блъскам, докато стъклото не се разби. Острите парчета нарязаха лицето на Холт. Той хвана дебело парче стъкло и го наби в ръката ми през ръкава на коженото ми яке. Аз отстъпих назад и три пъти забих юмрук в лицето му. Силата на ударите го отхвърли обратно на дивана. Грабнах една вилица от хотелската количка и я забих с всички сили в десния крак на Холт. От раната шурна кръв.
Холт скочи от дивана и ми нанесе серия от крошета по ребрата. Аз го ударих с глава и го хвърлих върху масичката за кафе, след което го изритах многократно в гърдите, корема, слабините, яростно забивайки крака си в него.
Имах предимство още от самото начало. Той още беше сънен и махмурлия и беше сварен неподготвен за присъствието ми. Това беше достатъчно за мен.
Холт се търколи настрани, от устата и от носа му течеше кръв, и понечи да се окопити, поемайки си дъх. Аз взех да го ритам по главата и врата и когато той падна на колене, продължих да го удрям с юмруци. Удрях го отново и отново, изгубил чувството за време. В момента единственото, което исках, беше да накажа човека, заповядал да убият моя приятел.
Когато спрях, бях целият в пот, с изцапани с кръв ръце и обувки. Холт изглеждаше ужасно. Обърнах го по гръб и повдигнах главата му, след което подпрях коляно в средата на гръбначния му стълб. После взех главата му с две ръце, наведох се и прошепнах в ухото му „За Големия Майк“. След това издърпах главата на Холт назад, докато не чух как се пречупи вратът му.
45
Ийст Хемптън, Ню Йорк, САЩ
Влязох в библиотеката откъм градината и видях Джими в ъгъла с голяма купчина от книгите за изкуство на баща му, разпръснати върху близката маса. За първи път бяхме сами с него след погребението на чичо Карло. Поколебах се, преди да навляза по-навътре. В последно време се държахме на разстояние един от друг и аз се колебаех дали и до колко да го включвам и да го посвещавам в плановете си.
Застанах до него и погледнах към отворената книга в скута му.
— Намери ли нещо? — попитах.
Той посочи голяма фотография в книгата — фреска от „Тайната вечеря“ на Рафаел, представляваща изображение на Исус Христос, който вечеря заедно с дванайсетте апостоли. Взех книгата и се вгледах в картината.
— Какво трябва да търся? — попитах.
Джими затвори книгата и ми посочи корицата.
— Ватикана — добавих.
Джими кимна, после се придвижи с количката към голямата маса в средата на стаята. Взе друга отворена книга от масата и ми я подаде. Беше биография на Микеланджело с дебели корици.
Поставих двете книги на масата.
— Ще се заемем с това — казах. — Ще проверим всеки музей в Италия, в който се съхраняват творби на Рафаел или Микеланджело. Но за да установим мястото, ще трябва да гадаем.
Отидох до големия прозорец и погледнах към тъмния океан навън.
— Изключвам те от групата по телефонно прослушване — добавих. — Джон Лу ще поеме нещата. — Обърнах се и погледнах Джими, който спокойно срещна погледа ми. — Не се притеснявай за Джак. Снощи го преместих. Тук ще си сам и ще можеш да правиш каквото поискаш. Дали не поемам риск с теб?
Братовчед ми се придвижи до малка масичка за кафе, поставена до голяма лампа. Взе от масичката фотография на чичо Карло. Снимката беше черно-бяла, в рамка — чичо ми като по-млад, в ранните си години на мафиотски бос. Джими притисна фотографията до гърдите си и ме погледна със сълзи в очите.
Приближих се до него и хванах дланта му, като пръстите и на двама ни докоснаха образа на чичо Карло.