— Да го направим — казах.
46.
Ватикана, Италия
Стоях заедно с Анджела и гледах към фреската на Рафаел.
— Гледал съм тази фреска десетки пъти — казах. — От всичките му работи тази се откроява най-много. Оставя незабравимо впечатление у теб.
— Представи си тогава какво впечатление е оказала творбата на студент по изкуство — отвърна Анджела. — Младеж, който се опитва да копира майстора.
— А щом не можеш да го копираш, тогава го унищожи. Какво по-забележително за един студент по изкуствознание, превърнал се в терорист, от това да съсипе произведението, което най-много обича? — попитах аз.
— Тази зала? — предположи тя.
Поклатих глава.
— Не тази, но близо до нея. Раза се възхищава на Караваджо, харесва неговото бунтарство не по-малко от картините му. Но в неговия свят той се оприличава повече на Рафаел, талант, който се равнява на своя кумир, още по-голям талант.
— Микеланджело? — попита Анджела.
— Разсъждавай от гледна точка на терористите. Рафаел ще е Раза, а Микеланджело — Бен Даден. И такава е целта на Раза — да надмине Бен Даден. Да спечели короната. Как са наричали Микеланджело?
— Богоизбраният.
— Ако му отнемеш таланта, Караваджо ще е един уличен разбойник. Раза предвижда за себе си по-амбициозно бъдеще.
— А Рафаел е бил женкар, умрял от полово заболяване. Това не би се отразило добре на имиджа.
— Но пък е „Богоизбраният“. След толкова векове той е най-прочутият. Дори и да си пълен профан по история на изкуството, ти пак ще си чувал неговото име. А това е най-важното за хора като Раза. Да те помнят.
— Така е — отвърна Анджела. — Но не можем да не обърнем внимание на факта, че като студент той е обожавал Караваджо. А и сети се чии творби най-много е обичал да копира.
— Но опитите му не са били сполучливи. Така че, ако не можеш да си на нивото на майстора, тогава ти остава едно — да унищожиш неговите творби.
— Действително, той разполага с пари и способност да планира подобна акция, но наистина ли би дръзнал? Ако е така и ако акцията му е успешна, той ще се превърне в най-издирвания терорист в света. Това ще означава да бяга и да се крие до края на живота си.
— И мислиш, че не е готов да плати тази цена?
— Не знам, не съм сигурна. От това, което знам за него, от докладите, които съм чела, останах с впечатлението, че той обича светлината на прожекторите. От друга страна, намерил си е за спонсор фигура от такава величина като Владимир. Ако проведе подобна акция, тогава руснакът автоматично ще се откаже от него и ще му спре финансирането. Ще прекрати всякаква връзка с Раза.
— На негово място ти не би ли заблуждавала Владимир в началото? — попитах.
— Защо не? Ще проведа няколко акции, с които да спечеля благоволението му, и потокът от пари да продължи да тече към мен, ще продължа да градя репутацията си и организацията си. Докато Владимир вижда резултатите, ще продължи да захранва с пари Раза.
— Препалено голям риск е, за да не го вземем под внимание. Това ще е звездният ход на хлапе, което се смята за играч от голямата лига. Ако аз бях на негово място, Ватиканът щеше да е една от целите ми. А ако наистина исках да отбележа точки, щях да планирам двоен удар.
Анджела кимна.
— Което ни казва какво?
— Рафаел ще е на втори план, Микеланджело е главната цел на Раза. Това стеснява фокуса ни до Ватикана и Галерията във Флоренция.
— И стигаш до този извод само на базата на няколко скицника, открити в конспиративните квартири на терориста? — попита Анджела.
— И на базата на характера и биографията на човека, когото преследвам.
— Кога ще се случи?
— Сега е разгарът на сезона — отвърнах. — По-подходящ момент няма да има. Може да нанесе максимални щети на сградите и в същото време да отнеме живота на стотици, ако не и хиляди туристи, едновременно в два различни града.
— Да се поразходим — предложи Анджела и ме хвана за дясната ръка.
Мълчаливо минахме през няколко от залите на Ватикана, като от време на време поглеждахме към някое от произведенията на изкуството. Залите бяха препълнени както винаги с туристи, стремящи се да си пробият път, да се приближат до творбите, които до този момент бяха виждали само в книгите.
— Толкова много пари влизат във Ватикана всеки ден — отбеляза Анджела. — И нито едно евро не отива в джобовете на италианците. Ако това не ти е достатъчно, те също така събират данък от гражданите на Рим.