— Освен това той ни лиши от нашия агент вътре в лагера им — добави Марни. — Всякаква комуникация с младежа в инвалидната количка е прекъсната.
— Той понякога постъпва глупаво, но не е глупак — каза Владимир. — Принудил се е да стане свидетел на това как баща му отдава живота си в замяна на неговия. Това ще го втвърди още повече. Нямаш представа колко ще го втвърди. Той никога вече няма да се съгласи да бъде пешка в чиято и да е игра. Ако не го премахнат, с времето ще се превърне в голяма опасност за Вълка.
— Хората ни успяха да установят две потенциални цели на Раза. Не е сто процента сигурно, но достатъчно вероятно.
— И мен ли ще караш да гадая?
Марни извади лист хартия от синьото си шушляково яке и го подаде на Владимир. Той го взе и го прочете, след което го върна.
— Мислиш ли, че ще може да се справи? — попита след кратко мълчание.
— Дори и да удари едната цел, това ще ни е достатъчно, за да задействаме нашия план.
— Въпросът ми беше друг.
— За да успее, ще му трябват късмет и умения. Досега разполагаше и с двете, но никога не е опитвал нещо толкова грандиозно — отвърна Марни.
Владимир кимна.
— Раза изглежда е в най-добрата си форма, когато е под най-силен натиск. Може пък и да успее.
— Той се държи като треторазряден гангстер — каза Марни.
— Но има потенциал за професионален терорист.
— Досега се държахме на разстояние. Опитвахме се само да не позволим на италианците да попречат на работата му.
— Дойде време да се качим на сцената — отвърна Владимир. — Искам по десетина от най-добрите ни бойци да бъдат изпратени във всеки от двата града. Да се разположат около Галерията във Флоренция и във Ватикана. Искам да ръководиш екипите. Вземи Алексей да ти помага.
— През последните десет дни Раза прескача от град на град постоянно. Сякаш живее по гарите.
— До атаките може би остават само няколко дена. Според мен е избрал целите си много преди да се срещне с мен. Такъв е бил планът му още от самото начало, да разпали религиозния пожар на славата.
— А нашият план какъв е? — попита Марни.
— Раза нека си върши неговата работа. Ние ще си вършим нашата. Щом той изпълни задачата си, успешно или не, ще трябва да го елиминираме заедно с всеки друг от неговия вътрешен кръг. Не трябва да остане човек, който да може да посочи връзките му с нас. Все едно, че сме чули за него за първи път по телевизията, но никога не сме го виждали или познавали.
— Но ние ще си останем основни заподозрени във финансирането му — отбеляза Марни. — Особено ако той успее.
— Ако само ни подозират, няма да ни навредят. Дори може да ни помогнат. Но никой от полицията и тайните служби не трябва да знае със сигурност, че ние сме основният спонсор на неговите операции. Искам да не са в състояние да открият нашите отпечатъци около Раза.
— Старахме се да превеждаме парите колкото се може по-чисто. Лично се грижих за сигурността на всяко място, където двамата с него се срещахте, а след това отново проверявахме всичко. Номерът на телефона, на който той се свързва с теб, е регистриран на името на една белгийка, която е починала преди три месеца.
Владимир стана и отиде до перилата на кораба, след което се загледа в пенливите води на реката под него.
— Дай телефона на първия скитник, когото видиш на улицата. И не го изключвай. Колкото повече краища оставим на полицията да разплита, толкова по-добре за нас.
— А какво ще правим с Вълка и Стрега? — попита Марни и застана до него. — Те са по-голяма заплаха за нас дори и от ченгетата.
— Те ще трябва да продължат да следят Раза. Вероятно вече са се досетили кои са целите му. Те имат достъп до същата информация, до която и ние, може би дори имат по-добра информация от нас.
— Докато държим под око Раза, можем да следим и тях — предложи Марни. — Рано или късно и едните, и другите ще се озоват на едно място.
— Раза е този, от когото задължително трябва да се отървем. Но какво толкова, ако в престрелката загинат един или двама босове на мафията? Няма да е голяма трагедия.
— Италианците имат доста хора на разположение, но ми се струва, че искат да влязат в битката буквално сами. Няма никаква логика.
— Нека другите престъпни босове да се притесняват за това. Те все още не са убедени в необходимостта от войната, която Вълка иска да разпали и заради която иска помощта им. Като се сблъскват с Раза, Вълка и Стрега дават пример на другите, а нищо не впечатлява толкова синдикатите, колкото демонстрацията на лидерски качества. Точно така биха постъпили гангстерите от старата школа. Може вече да сме в новото столетие, но кодексът на честта е трайно запечатан и никой не го е отменял.