— Появи се — докладва Бърк. — Бавно върви към главния вход, без да се спира и да оглежда. Върви право към целта.
— Руснаците са навсякъде — обади се Маласън в нейния микрофон. — Ако се наложи, ще открият ураганен огън и ще му осигурят прикритие.
— Той е атентатор-самоубиец — обади се Рурк. — Дошъл е тук да умре. Руснаците няма да искат да му правят компания. Сигурно имат план за оттегляне.
— Избухне ли бомбата, никой няма да може да се измъкне — намеси се Пиърс. — Нито ние, нито те.
— Тогава да се погрижим да не избухне — каза Бърк.
— При мен има четирима — обади се Андерсън. — Те постоянно пускат другите да минат пред тях, което означава, че нямат намерение да влизат.
— Те ще осигуряват прикритие отвън — поясни Уивър от микробуса. — Ще се целят или в нас, или в пазачите, които се опитат да препречат пътя на оттеглящите се.
— Имаш ли визуална картина на мястото, където са оставили транспорта им? — попита Бърк.
— На две пресечки от Галерията — отвърна Уивър. — Два седана с по четири врати, без шофьори в тях.
Бърк се намираше на около десет метра от Аврим и тръгна към него.
— Ще отида да осъществя контакт с него — каза той. — Ако не успея да го склоня, ще дам сигнал и вие ще трябва да го свалите.
— Готов съм — отговори Киндър. — Ще бъде трудно с всичките тези хора наоколо. Ако можеш да го изкараш на някое по-безлюдно място, ще ми помогнеш много.
— Ако не можеш да произведеш чист изстрел, не стреляй — каза му Бърк. — Насочи вниманието си към руснаците. Дженифър ще го премахне с нож.
— Тръгвам — докладва Маласън. — Ще се целя във врата му. Бомбата ще покрива гърдите и гърба му.
— Останалите: задачата ви е да очистите руснаците — нареди Бърк. — Но ако се налага да стреляте по пазачите, гледайте да е на месо.
Бърк отиде в средата на залата и се спря пред Аврим, като видимо го изненада.
— Здрасти — изрече с усмивка. — Ще ми помогнеш ли да намеря изхода?
53.
Ватикана, Италия
Погледите ни с Раза се срещнаха. Нарочно исках да ме види, да изпадне в паника — дори и само за секунда. Той улови погледа ми и изглежда ме позна. Вероятно от фотография, която някой му беше дал. Изглеждаше по-млад отколкото си го представях. Движеше се като програмиран, като танцьор, който репетира танцови стъпки. Беше облечен с дънково яке и избеляла тениска отдолу. Той вдигна дясната си ръка на височината на кръста, помаха ми с пръсти и ми се усмихна. После се отдели от групата с децата и тръгна към мен, спокойно и непринудено, в пълен контрол над ситуацията.
Терорист, който се канеше да пристъпи през вратата на Рая.
И тогава осъзнах, че Раза не е атентаторът.
Той беше примамката.
— Атентаторът е някъде в залата — изрекох в микрофона. — Разберете кой е и къде се намира.
— Как ще го разпознаем? — попита Брунело.
— Оставете го той да ви разпознае. Очите, езика на тялото, изнервения поглед. Колкото по-малко време остава да натисне бутона, толкова повече се увеличава адреналинът в кръвта му, толкова по-пресилени са движенията му. Всички те казват, че искат да умрат, но това не е лесна работа.
— Щом го засечете, действайте — нареди им Анджела. — Обектът трябва да бъде неутрализиран, без да се задейства устройството.
Раза се присъедини към група японски туристи и си проправи път към изхода в дъното на залата.
— Изглежда, Раза няма да остане за фойерверките — казах аз. — Джон, проследи го и се погрижи да не стигне далеч.
— Разбрано — отвърна той.
— Манцо, руснаците са твои, докато ние се занимаваме с обекта — обади се Анджела. — Не си хаби куршумите, стреляй на поражение. В залата има едно ченге, то ще ти помогне.
— Ченгето има ли си име? — попита той.
— Франтони — рече тя.
54.
Флоренция, Италия
— Гледам те и не виждам човек, готов да умре днес — каза Бърк на Аврим.
Аврим беше изненадан от приближаването му. Бърк излъчваше спокойствието на човек, който е еднакво добър и с ръцете, и с оръжието, поради което Аврим направи усилие да прикрие паниката си и да запази спокойствие.
— Аз съм тук като теб, за да видя статуята на Давид — отвърна Аврим.
— Двама руснаци те приближават отляво — докладва Пиърс в микрофона.
Бърк продължи да гледа Аврим.
— Много е лесно да докажеш, че греша — каза. — Ще отнеме само няколко секунди.
— Какво искаш от мен? — попита го Аврим. Почувства, че тълпата около тях сякаш затяга обръча. Зави му се свят, обзе го страшна жажда.