— Разтвори якето — каза Бърк и се приближи още до него, като усети, че руснаците идват отзад.
— Още трима стрелци приближават отпред — обади се Пиърс.
— Имам чисто поле за стрелба по един от тях — обади се Киндър. — След като го уцеля, хората ще побягнат да се скрият и ще имам няколко секунди. Но пак ще остане голяма тълпа.
— Още трима са от моята страна на статуята — докладва Маласън. — Отава напечено.
— Няма да разтварям якето си — отвърна Аврим.
Бърк го сграбчи за ръцете. Движението слиса терориста и той подскочи.
— Какво правиш? — попита.
— Не е необходимо да отваряш якето, бутонът на детонатора е в някой от джобовете ти. — Бърк здраво стискаше китките на Аврим. — Няма да ти позволя да го направиш.
— Няма да можеш да ме държиш така цял ден — отвърна атентаторът и се поокопити. — Някои от тълпата вече гледат към нас. Скоро пазачите ще разберат също и ще дойдат тук. На мен ми трябва само секунда.
Бърк погледна над рамото на Аврим и забеляза двама от руските стрелци да се приближават. Всеки от тях държеше ниско на нивото на бедрата пистолет „Глок“.
— Щом тръгнем с моя нов приятел, започнете да чистите компанията — нареди Бърк в микрофона. — Но не вдигайте шум. Очистете колкото можете повече безшумно.
— С кого говориш? — попита Аврим и също забеляза двамата руснаци, които вървяха към тях.
— И ако видите, че обектът се съпротивлява — добави Бърк, гледайки Аврим — очистете го бързо в челото или в тила. Ако аз преча, стреляйте първо по мен, после по него.
Бърк завъртя Аврим, като изви ръцете му зад гърба, и заедно с него тръгна към изхода на Галерия.
Той изчисли, че има петнайсет секунди, преди Галерията да се превърне в бойна зона.
55.
Ватикана, Италия
Стоях в средата на „Сикстинската капела“ и търсех сред посетителите лицето на безумника, дошъл тук да я разруши. Раза не би избрал невинна душа за такава грандиозна задача. Не би рискувал с човек, който да се поколебае или да направи грешка в последната минута. Той би се спрял на някого, за когото разрушението на Капелата би имало по-дълбок смисъл. Някой, който би превъзмогнал емоцията със сила.
И който може да потисне страха си и да се концентрира върху задачата си.
Огледах тълпата, търсейки лицето на този някой.
Лице, белязано колкото с желанието за унищожение, толкова и с решителност.
Лице като моето.
В слушалката ми прозвуча гласът на Джон:
— Никъде не виждам Раза.
— Във всяка зала имаме две камери — отвърнах. — Продължавай да търсиш. Едва ли е далеч. Той би искал да проследи докрай всичко да мине по план.
Обърнах се наляво и забелязах мъж в тъмнокафяво спортно яке и панталон в същия цвят. Той носеше дебели очила и шалче на врата. И двете му ръце бяха пъхнати в джобовете на панталона. Правеше всичко възможно да изглежда спокоен, но не можеше да прикрие притеснението си. Беше на около четирийсет и пет, с добре поддържана брада и видим белег, който започваше от ъгъла на окото му и минаваше по диагонал по цялата дължина на бузата, като частично беше скрит от брадата.
— Трябва да вървя, Джон — казах в микрофона. — Мисля, че открих нашия човек.
Направих няколко крачки към непознатия в очакване да се обърне към мен и да ме види.
— Поддържайте дистанция — наредих на Анджела и екипа ѝ. — И продължавайте да се оглеждате в случай, че съм сгрешил и това не човекът, който ни трябва.
— Нямаме време за грешки — отговори тя.
Приближих се до мъжа и застанах пред него. Видимо го смутих.
— Син или дъщеря? — попитах.
Мъжът се вторачи в мен няколко секунди, след това огледа тълпата около нас и отново се обърна към мен.
— Син и дъщеря — отвърна. — Преди две години, на този ден.
— На колко години бяха?
— Синът ми беше на дванайсет, дъщеря ми нямаше още десет. Прибираха се от училище заедно с техни приятели, когато бомбата… една бомба, изпратена от хора, които изглеждат като теб.
— И сега искаш да си отмъстиш. И са ти внушили, че с това, което се каниш да извършиш, ще получиш възмездие. Грешиш.
— Това е единственият начин — настоя мъжът.
— Не, не е. Единственото, което ще постигнеш, е да избиеш невинни хора, които не са желали зло на децата ти. Но няма да постигнеш справедливост. Няма да получиш възмездието, което целиш. Ако беше така, тогава аз щях да взривявам бомби на всяко едно многолюдно място, което видеха очите ми.
— Кого си изгубил? — попита ме той.