— Жена ми. И двете ми дъщери. Терористична атака.
— И не ти ли се прииска да убиеш всички терористи?
— Да, щом така ще стигна до единствения, който ми е нужен.
— Раза ли търсиш?
— Не знам.
— На мен ми останаха две деца — каза мъжът. — Раза ще им изпрати парите. За образование. Да си купят дом. Да живеят един по-добър живот от този, който аз мога да им осигуря.
— Така ли ти каза той? — попитах и усетих как решимостта и убеждението на атентатора го напускат. — Той казва така на всички. А авансово нищо ли не ти е платил?
Мъжът поклати глава.
Стиснах го за рамото.
— Децата ти ще останат без баща, но и пари няма да получат.
— Кой си ти? — попита ме той.
— Аз съм този, който ще те спре. Ти си по-различен от тях и от мен. Но всичко ще се промени, ако натиснеш бутона в джоба си. Това ще те направи мразен човек, заклеймен и ненавиждан дори от собствената ти страна. От собствените ти деца. От постъпката ти тук ще зависи тяхното отношение и с какво ще те запомнят.
Мъжът ме погледна и поклати глава.
— Раза ми даде думата си. И аз му дадох моята. Каквото е писано да се случи, ще се случи. И то ще се случи сега.
Притиснах дясната си длан до неговата, която беше скрита в джоба му — дланта, чиито пръсти бяха на милиметри от бутона на детонатора.
Изстрелях три куршума в него от упор. Пукотът на изстрелите беше частично заглушен от шума на тълпата и звъна на камбаните отвън. Обгърнах мъжа с ръка и го задържах, докато кръвта му образуваше локва в краката му. Една жена зад мен изпищя, друга закри устата си с длан, очите ѝ гледаха ужасено. Вдясно от мен един мъж извика за помощ.
— Излизай от там веднага! — каза Анджела в слушалката ми.
Бръкнах в джоба на мъжа и напипах часовниковия механизъм, отместих безжизнената му длан и извадих устройството. Погледнах го в очите — скоро щеше да умре. Бавно отдръпнах ръцете си от тялото му и той се строполи на пода като надут балон. Докато вървях към изхода на „Сикстинската капела“, уплашената и слисана тълпа се разтвори, за да ми направи път.
Вървях бавно до изхода и след като излязох навън, побягнах.
— Тръгвам да търся Раза — казах в микрофона.
Зад себе си чух стрелба, викове и писъци, полицейски свирки и аларми, които се задействаха във всеки ъгъл на Капелата. Брунело и Манцо със сигурност участваха в престрелката с руснаците, като в същото време осигуряваха на Анджела прикритие да излезе навън и да се присъедини към мен.
— Джон? — обадих се в микрофона. — Разполагаш ли с местоположението на Раза?
Тичах из коридорите, без да знам накъде да се насоча, губейки ценно време. Отговорът на Джон не беше много ясен заради смущения в сигнала.
— Насочва се към моста, който води към замъка „Сант Анджело“. — Беше мъжки глас, говореше английски с италиански акцент. — Древният път, по който папите са бягали при нападения срещу Ватикана.
— Франтони?
— Да — каза той.
— На наша честота ли си, или ни прихвана с полицейска радиостанция?
— На наша честота е — отговори вместо него Анджела. — Той ще те заведе където трябва.
Облегнах се на стената, за да си поема дъх, и за миг затворих очи.
— Добре — отвърнах в микрофона. — Как да стигна до моста?
56.
Флоренция, Италия
Двама от руснаците в Галерията бяха мъртви, подпрени на една от стените. Маласън беше убила единия с нож в корема. Вторият беше уцелен от Киндър от близко разстояние.
Бърк водеше Аврим към изхода от Галерията. Пиърс вървеше пред тях и играеше ролята на щит към всеки, който дръзнеше да ги нападне.
— Чакайте сериозна компания от две посоки — обади се Уивър от микробуса. — Руснаци откъм гърба ви и отвън.
— Андерсън, чакай ни на изхода — нареди Бърк. — Ще ти предам обекта.
— И къде да го заведа?
— Където руснаците са паркирали колите си — отвърна Бърк. — Уивър ще те напътства.
— И после?
— Ще ти кажа, като стигнеш там. Останалите: пълно бойно снаряжение и бронежилетки. Правете всичко възможно да няма жертви сред полицаите и цивилните. Придвижете се към мястото, където руснаците са оставили колите си. Там ще чакат Уивър и Андерсън.
— В Галерията остават шестима стрелци и те се движат бързо към изхода — докладва Маласън.
— Още четири или пет по улицата, насочват се към вас — обади се Андерсън.
— Уивър, колко пазачи има около сградата? — попита Бърк.
— Виждам четирима на екрана — отговори Уивър. — Малко по-нагоре е паркирана синя кола, в нея има поне трима души.