— Спокойно — каза Анджела. — Това е Лука Франтони.
Огледах непознатия и кимнах одобрително.
— Ние се познаваме — отвърнах. — Косвено.
Огледах терена зад Франтони, хвърлих поглед към труповете на тримата руснаци.
Потупах го за рамото.
— Длъжник съм ти — казах му.
— Скоро може да се наложи да ми върнеш услугата — отговори Франтони.
Анджела посочи замъка над рамото ми.
— Раза се е укрил вътре.
— Вече може и да е избягал — отвърнах аз.
— Щяхме да чуем — каза тя. — Поставила съм половин дузина от моите хора пред изходите, Франтони също е разположил екипа си. И едните, и другите искат да му видят сметката. Не, според мен той е вътре и ни чака.
Извадих детонатора от джоба си и го дадох на Франтони.
— Ти сигурно ще му намериш по-добра употреба от мен — казах.
Франтони взе устройството и го пъхна в задния джоб на джинсите си.
— Бомбата вече беше обезвредена — отвърна. — Моите момчета я свалиха от тялото на атентатора.
После Франтони се наведе и взе от земята пистолетите на Анджела и ѝ ги подаде. Тя ги взе с окървавените си ръце.
— Да довършим започнатото — каза.
Закуцах в компанията на боса на неаполитанската Камора и шефа на антитерористичния отряд на римската полиция. И тримата бяхме окървавени, но готови за още една битка.
58.
Флоренция, Италия
Андерсън изблъска Аврим в багажника на една от колите, които руснаците бяха паркирали в страничната уличка на две пресечки от Галерията. Зад тях районът се беше превърнал във военна зона. Улиците бяха изпълнени с дим от стрелбата и сълзотворен газ. На асфалта, на тротоара и по капаците на колите лежаха трупове. Витрините на магазините и входните врати на жилищните сгради бяха надупчени от куршуми. Трима униформени полицаи също бяха пострадали — двама ранени и един убит. Четирима от руските стрелци лежаха проснати на паважа, двама от тях още държаха пистолет в ръката.
„Безшумната шесторка“ на Бърк също не остана незасегната. Пиърс седеше, облегнат на стената, близо до паркираните седани. Дясната му ръка беше одраскана. Маласън лежеше по лице на улицата, на метри от него, и не мърдаше. Бърк беше отнесъл куршум в рамото, а друг го беше одраскал отстрани по главата. Дори Аврим беше прострелян в крака и губеше много кръв.
Андерсън беше взел детонатора от якето на Аврим по време на схватката и изчака Бърк да завие зад ъгъла и да дойде при тях.
— Има още седем, може би осем руснаци, които се движат към нас — каза Бърк на Андерсън. — Провери Пиърс и Маласън и се приготви да ги натоварим в микробуса. Уивър трябва да дойде скоро.
— Идвам — обади се Уивър в слушалките им. — До минута ще съм при вас.
— И него ли ще вземем? — попита Андерсън и кимна към Аврим.
Бърк поклати глава.
— Той ще се вози при руснаците — отвърна и издърпа Аврим от Андерсън. — И дай детонатора на Уивър веднага щом се качим в микробуса.
Андерсън тръгна към улицата, за да евакуира падналите си в боя другари.
Аврим се обърна към Бърк, кървящ, уплашен и уморен:
— Не можете да ме оставите на руснаците. Те ще ме убият, щом ме видят.
— Ти ще ги изненадаш — отвърна Бърк. — Ти ще им видиш сметката, преди те да имат шанса да те убият.
Бърк извади швейцарско сгъваемо армейско ножче от джоба на джинсите си и пъхна острието в процепа на ключалката на багажника на колата.
— Не са си заключили колата — отбеляза Бърк и се усмихна. — Тези руснаци никога не си заключват колите.
Той отвори багажника за по-малко от трийсет секунди и се обърна към Аврим:
— Тук пътищата ни се разделят. Влизай вътре.
— Защо?
Бърк го изгледа, след което го удари по главата с дръжката на пистолета. Първият удар го зашемети, от втория и третия се олюля, а четвъртият директно го прати в несвяст. Бърк вдигна безчувственото тяло на Аврим и го напъха в багажника, като положи главата му върху кафява чанта. После разкопча якето, провери дали бомбата е добре закрепена на гърдите му и затръшна капака на багажника.
Той изчака, докато микробусът, управляван от Уивър, завие рязко иззад ъгъла и спре до двата седана.
Страничната врата се отвори и когато Бърк скочи вътре, микробусът веднага потегли.
— Зле ли е? — попита той и погледна към Пиърс и Маласън.
— И двамата са изгубили много кръв — отвърна Киндър. — Пиърс е ранен, трябва само да се извади куршумът. Колкото по-скоро, толкова по-добре.