И точно в този момент една странна мисъл се загнезди в съзнанието ми, а именно: що за човек съм, та прекалявам с визина? И от какъв зор ми трябваше преди малко да вземам шест аспирина? Нещо не се връзваше. Дето се вика, ако удвоиш дозата от куалуди, кокаин или ксанакс, поне има видима полза, но какъв смисъл има да се прекалява с визина или аспирина?
Но за жалост целият ми живот бе почнал да протича по този начин — все в стремеж към прекомерното: да пресечеш границите на забраненото; да вършиш неща, които никога не си смятал, че можеш да вършиш, да си имаш работа с хора, по-диви и от теб, та да възприемаш себе си като по-нормален.
И изведнъж усетих, че се депресирам. Какво да правя по отношение на жена ми? Божичко, дали пък този път не се бях осрал тотално? Доста бясна ми се видя тая сутрин! Какво ли правеше в момента? Най-вероятно дрънка по телефона с някоя от приятелките или последователките си, или каквито там ги наричаше. Сигурно е долу и бълва скъпоценни мъдрости пред не дотам съвършените си приятелки, които я слушат с едничката надежда, че наставленията й ще им помогнат да постигнат нейното съвършенство. Защото жена ми е не коя да е, а Графинята от шибания Бей Ридж! Графинята с всичките й верни поданички, онези млади стратънски съпруги, които й се подлагат, сякаш е някаква кралица Елизабет. Направо ми се повръщаше от тях, мамка им стара.
И все пак длъжен съм да призная, че Графинята се справяше съвсем добре с поверената й роля. Напълно ясна й бе онази извратена преданост, която всички свързани по някакъв начин със „Стратън Оукмънт“ изпитваха към фирмата, та връзките, които бе изградила с жените на ключовите ми служители, само спомагаха за сплотеността. Да, печена си беше Графинята.
Обикновено влизаше при мен сутрин в банята, докато се приготвях за работа. Умееше и добре да води разговор, когато не беше заета да ми обяснява как трябва да си го начукам сам. В такива случаи обаче аз сам си бях виновен, така че нямаше да е редно нея да виня. Честно казано, имаше ли изобщо нещо, за което тя да е виновна? Дяволски добра съпруга беше, въпреки всичките й амбиции а ла Марта Стюърт. Поне по сто пъти на ден ми казваше „обичам те“. И постепенно, в хода на деня, засилваше изказа си с разни прекрасни обстоятелствени пояснения: Обичам те безнадеждно! Обичам те безусловно!… и, разбира се, любимото ми Обичам те до полуда!… което аз намирах за най-уместно. Но при всички тези нежни думи, все още не бях сигурен дали мога да й се доверя. Беше ми втори брак и думите се бяха поизносили. Наистина ли щеше да е с мен и в добри времена, и в лоши? Външните признаци, че наистина ме обича, бяха налице: постоянно ме обсипваше с целувки, а когато бяхме сред хора, или ме държеше за ръка, или ме прегръщаше през рамо, или прекарваше пръсти през косите ми.
Всичко това ми действаше адски объркващо. Докато бях женен за Дениз, такива неща изобщо не ме притесняваха. Тя ме взе, когато нямах нищо, тъй че предаността й не подлежеше на съмнение. Но след като спечелих първия си милион, изглежда й се яви някакво мрачно предчувствие, защото започна да ме пита не мога ли да си намеря някаква нормална работа, от която да изкарвам по милион долара годишно? Навремето въпросът й прозвуча глупаво, но кой е знаел тогава, че само след по-малко от година щях да изкарвам по един милион долара на седмица? И никой не е очаквал след по-малко от две години Надин Кариди, момичето от рекламата на „Милър Лайт“, да цъфне във вилата ми на плажа в Уестхамптън за уикенда по случай 4 юли в банановожълто ферари, абсурдно къса пола и чифт бели обувки с дяволски високи токчета.
И през ум не ми бе минавало да причинявам болка на Дениз. Никога. Но Надин ми взе акъла, а аз — нейния. Та нима влюбването е въпрос на избор? А влюбиш ли се веднъж — с онази обсебваща, всепоглъщаща любов, заради която двама души не са в състояние да се разделят дори за секунда, — как ще оставиш подобна любов да те подмине?
Поех дълбоко въздух, после бавно го изпуснах, опитвайки се да изтикам цялата тая история с Дениз някъде в дъното на съзнанието си. В края на краищата вината и угризението са безсмислени емоции, нали така? Е, знам, че не са, но нямах време за тях. Продължавай напред — това му е майката. Бягай с всички сили и не поглеждай назад. А пък със сегашната ми съпруга — е, все някак си ще се оправя и с нея.
И след като за втори път в продължение на по-малко от пет минути намерих изход от проблемите си, намерих сили да се усмихна на собственото си отражение и се запътих към сауната. Веднъж да се добера дотам, всички зли духове ще ми избият заедно с потта и ще мога да започна деня си на чисто.