Глава 3.
Скрита камера
Трийсет минути след началото на сутрешната ми детоксикация излязох от спалнята чисто нов човек. Бях в приготвения от Гуин сив раиран костюм. На лявата ми китка имаше златен часовник „Булгари“ за осемнайсет хиляди долара — тънък и не биещ на очи. Едно време, преди появата на Графинята, носех ролекс от чисто злато. Но Графинята, самопровъзгласила се за арбитър на изтънчения вкус, елегантността и аристократичността, моментално го обяви за просташки. Как точно отбираше от такива неща, не ме питай; бас държа, че докато е расла в Бруклин, най-хубавият часовник, който е виждала, вероятно е бил с образа на Мики Маус върху циферблата. Но явно отбира от тия работи, та обикновено я слушах.
Ама не съвсем. Все още поддържах мъжкарската си гордост с една останка от миналото — жестоки черни, ръчно изработени каубойски ботуши. Всеки ботуш беше изрязан от цяло парче крокодилска кожа, без нито един шев. Изръсих се две хиляди и четиристотин долара за тях, ама направо ги обожавах. Графинята, естествено, ги ненавиждаше. Днес ги обух с нескрита гордост, надявайки се да пратя ясен сигнал на жена си, че няма да се оставя да ме командори; нищо, че само преди малко ме бе натикала в миша дупка.
Отправих се към спалнята на Чандлър за сутрешната си доза бащинство — най-любимата ми част от деня. Чандлър беше единственото абсолютно чисто нещо в живота ми. Всеки път, щом я вземех в ръце, целият хаос, цялата лудост някак си утихваха.
Още на път към стаята й усетих как настроението ми се повиши. Тя беше почти на пет месеца и беше самото съвършенство. Но щом отворих вратата на Чани — пълен шок! Заварих не само Чани, а и нейната Мами! Крила се е, значи, в стаята на Чани и ме е причаквала да вляза!
Та ето ги и двете — седнали насред стаята върху най-мекия, най-божествен розов мокет, който можете да си представите — поредната безбожно скъпа изцепка на Мами, бивша бъдеща декора-торка, — който на всичко отгоре изглеждаше наистина прелестно, мамка му! Чандлър седеше между леко разтворените — леко разтворените! — крака на майка си, облегнала крехкото си малко гръбче на твърдия корем на Мами, а Мами я държеше през коремчето да не залита. Разкошна гледка. Чани беше одрала кожата на майка си, най-вече изразителните сини очи и възхитителни скули.
Поех дълбоко въздух, за да се насладя на аромата на детската стая. М-м-м, разкош: бебешка пудра, бебешки шампоан, бебешки влажни кърпички! После втора дълбока глътка въздух, да усетя аромата на Мами. М-м-м: шампоан за четиристотин долара и балсам, един Господ знае откъде! Хипоалергенен балсам за тяло, изготвян по поръчка от „Кийлс“; едва доловимо загатване на небрежно напръскан парфюм на Коко Шанел! Усетих как по цялата ми нервна система премина приятно гъделичкащо усещане и се спря в слабините ми.
Самата стая беше съвършена — малка розова страна на чудесата. Навсякъде се валяха безброй плюшени играчки, леко аранжирани, естествено. Отдясно — плетената люлка и бялата кошарка, спазарени направо без пари за шейсет хиляди долара от „Белини“ на Медисън Авеню (поредният удар на Мами!). Отгоре им — въртяща се играчка в бяло и розово, която свиреше дванайсет песни от филмите на Уолт Дисни, докато поразително реалистичните герои обикалят във весел кръг — поредното изработено по поръчка творение на скъпата ми бъдеща декораторка, този път на скромната цена от девет хиляди (за въртяща се играчка?). Ама на кого му пукаше? Това си беше стаята на Чандлър, най-любимата стая в къщата.
Огледах жена си и дъщеря си за миг. И изведнъж в съзнанието ми изскочи думата фантастично. Чандлър бе чисто гола. Гладката й маслинова кожичка имаше гладък и безупречен вид.
А с нея беше и Мами, изтупана, тъй че да трепе или — в конкретния случай — да дразни. Дълбоко изрязаното деколте на червеникаворозовата мини рокличка без ръкави подчертаваше цепката между гърдите й! Златистата й грива блестеше на утринната светлина. А рокличката й се бе надигнала над бедрата, та чак талията й се виждаше. Нещо ми се губеше в цялата тая картинка… но какво? Не долавях какво точно, затова прогоних мисълта и продължих да гледам втренчено. Коленете й бяха леко огънати, та прекарах поглед по цялата дължина на краката й. Обувките й, от „Маноло Бланик“, пасваха идеално на роклята — до най-малката отсенка. Най-малко хилядарка, но си заслужаваха и последния цент, ако усещате накъде вървяха мислите ми в този момент.