А те бяха толкова много, че не можех да им хвана края. Желаех жена си повече от всякога… да, но в присъствието на дъщеря ми… ама тя пък е толкова малка, че нищо няма да разбере! А Графинята? Дали ми е простила вече? Идваше ми да кажа нещо, но не намирах думите. Обичах жена си… обичах живота… обичах дъщеря си. Не исках да ги загубя. Тъй че взех мигновено решение: Край! Край на курвите! Край на среднощните изпълнения с хеликоптер! Край на дрогата — е, поне не в досегашните количества.
Тъкмо се канех да взема думата и да апелирам към уважаемия съд за милосърдие, но ми отнеха всякаква възможност. Първа проговори Чандлър — моята дъщеря, моето гениалното бебче! Ухили се до уши и каза с малкото си изящно гласче.
— Та-та-та-та-та-та-та… Та-та-та-та-та-та-та-та.
— Добро утро, Тати! — каза Мами с престорен бебешки глас. Адски сладко! И адски секси! — Няма ли да ме цункаш за добро утро, Тати? Хайде, ела ме цункай!
Ха, това ли му беше всичко? Кръстосах тайно пръстите на едната си ръка, да не разваля магията и реших да напъна нещата докрай.
— А мога ли да цункам и двете — и Мами, и Чани? — направих муцка и застанах като послушно кученце пред Мами. После отправих молитва към Всевишния.
— Оооо, не! — отвърна Мами, подрязвайки крилцата на Тати. — Тати няма да цунка Мами още мнооого дълго време. Но пък дъщеря му умира за целувчица. Нали, Чани, миличка?
Ей, Богу, тая жена много мръсни хватки ми прилага!
После Мами пак подхвана с бебешки глас:
— Хайде, Чани сега да попълзи до Тати. А пък Тати ще приклекне, та Чани да се озове право в ръцете му. Нали, Тати?
Направих крачка напред.
— Достатъчно — отсече Мами, вдигайки повелително лявата си ръка. — Сега клекни, както ти казва Мами.
Изпълних командата. Да не съм луд да противореча на сексапилната Графиня?
Мами крайно внимателно постави Чандлър на пода на четири крака и я насочи към мен. Чандлър запълзя към мен със скоростта на охлюв, като не спираше да повтаря: „Та-та-та-та-та-та-та… Та-та-та-та-та-та-та-та.“
Аааах, какво щастие! Какъв живот! Бях най-щастливият мъж на света!
— Ела тук — казах на Чандлър. — Ела при Тати, сладуранче. — Погледнах нагоре към Мами, бавно сведох поглед… и… — Майка му стара! Надин, какво… какво ти става, по дяволите! Да не си си изгубила…
— Какво има, Та-та? Надявам се, че не виждаш нищо, за което си на зор, защото дълго време няма да те огрее — рече Мами, бъдещата куродразнителка, разчекнала жестоките си крака и с рокличка, запретната до ханша, но… без нищо под нея. Прекрасната й розова вулва ми се блещеше право насреща, лъснала с похотливо желание. Нищо друго нямаше Мами там, освен тънка ивичка меко, прасковенорусо мъхче точно над пубиса.
А аз реагирах като всеки разумен съпруг и запълзях като куче, каквото всъщност си бях.
— Виж какво, сладур, знаеш колко съжалявам за снощи. Кълна се в Бога, никога не бих…
— Остави тия приказки за догодина — каза Мами и махна пренебрежително. — Мами много добре знае колко обичаш да се кълнеш в Господ за това-онова, когато си на път да се пръснеш. Но не си губи времето, Тати, защото Мами тепърва започва да се разправя с теб. Отсега нататък няма да виждаш друго из къщи, освен поли — от къси по-къси! Точно така, Та-та! Само адски къси поли, никакво бельо и… това… — каза сексапилната Мами с огромна гордост, като се облягаше назад на лактите си. После започна да използва високите токчета по начин, който дизайнерите на „Маноло Бланик“ едва ли са имали предвид: превърна ги в еротични оси, около които сладострастните й крака се отваряха и затваряха, отваряха и затваряха, докато на третия път така ги разчекна, че коленете й едва не опряха във великолепния розов мокет. Тогава каза:
— Нещо не е наред ли, Та-та? Не ми изглеждаш много добре.
Е, не беше нищо ново. Мами и друг път ми бе излизала с подобни номера. То не бяха асансьори, тенис кортове, обществени паркинги, дори в Белия дом. Нямаше къде да се скрие човек от Мами. Но сегашното си беше егати и шока! Като боксьор, не видял откъде идва ударът, бях нокаутиран — за постоянно!
И още по-лошото бе, че Чандлър реши да спре насред път и да изследва великолепния розов мокет. Дърпаше влакната му, сякаш беше открила нещо невероятно, напълно безхаберна за протичащите около нея събития.
Опитах се да се извиня още веднъж, но в отговор Мами пъхна десния си показалец в устата и го засмука. От което направо онемях. А тя, изглежда, усети, че ме е нокаутирала, защото бавно извади пръста от устата си и измяука с още по-бебешки глас: