— Обещава ли Мами да държи краката си широ-о-о-ко отворени, докато Тати разказва приказката?
Тя кимна бавно, замечтано.
— Чудесно, защото това е най-любимата гледка на Тати в целия свят и ще го вдъхнови да разкаже приказката точно както трябва! Имало, значи, едно време една малка розова спалня на втория стаж в едно голямо първокласно каменно имение в най-добрата част на Лонг Айлънд, а хората, които живеели там, имали адски много пари. Но — това е много важен момент в приказката, Мами — от всичките си владения и всичките си богатства най-обичали малката си дъщеричка.
Та за таткото от приказката работели страшно много хора, но повечето от тях били много, много млади и почти без домашно възпитание, затова Мами и Тати решили да затворят целия си имот с яки метални порти, та да не им идват неканени посетители. Но, за жалост, те продължили да идват! — Млъкнах за миг и се загледах в лицето на Мами, което постепенно започваше да губи цвета си. После продължих: — Та когато на Мами и Тати съвсем им писнало, взели, че цанили двама щатни бодигардове. А най-смешното, Мами, било, че и двамата се казвали Роко! — Млъкнах пак и пак се загледах в красивото лице на Мами, което беше побеляло като платно. И отново подхванах: — Сложили Роко и Роко в една чудесна караулка, която била в задния двор на приказното имение. И понеже Мами държала да изпипа нещата, отишла да проучи най-добрите наблюдателни системи, сетне накупила най-добрите камери, осигуряващи най-ясния, бистър и детайлен образ, които могат да се купят. И при това с най-естествени цветове, Мами! Цветен образ!
Краката на Мами все още бяха широко разтворени в цялото им величие, когато казах:
— И както се излежавали Мами и Тати в една дъждовна неделна сутрин преди два месеца, Мами казала, че чела статия как гувернантки и прислужници малтретирали поверените им бебета. Тати се ужасил и предложил на Мами да инсталират две скрити камери с активиращи се от глас микрофони точно в онази много розова спалня, за която стана дума в началото на приказката!
Та едната от тези скрити камери се намира точно над рамото на Тати — посочих към миниатюрната дупчица високо на стената и за късмет е насочена точно към най-страхотната част от невероятната ти анатомия, Мами — при което краката светкавично се затвориха, сякаш бяха врата на банков трезор, — и тъй като ние то-о-олкова обичаме Чани, образът се предава на най-големия осемдесет и един сантиметров екран точно насред караулката! Усмихни се, Мами! Снимат те със „Скрита камера“!
Мами остана вкаменена — за около една осма от секундата. После, сякаш някой внезапно пусна десет хиляди волта ток по великолепния розов мокет, подскочи като ужилена и изкрещя:
— Майка ти д’еба! Шибаната ти майчица! О, мили Боже! Не мога да повярвам, мамка му! Гос-по-ди-Бо-же-мой! — Хукна към прозореца и погледна към караулката… после се защура насам-натам, направи обратен завой и… ТРЯС!… сгромоляса се на пода, след като единият от еротичните пилони на умопомрачителните й обувки се счупи.
Но престоят на Мами на пода трая само миг. Бързо се вдигна на четири крака със скоростта и сръчността на професионален борец, а оттам се извиси и в цял ръст. И за най-голям мой ужас отвори вратата, побягна навън и я затръшна зад себе, си без да я е еня какво ще си помисли за цялата дандания чудноватата ни менажерия от прислуга. И повече не се видя.
— Е, миличко — казах на Чани, — истинската Марта Стюърт надали би одобрила затръшването на врата точно в такъв момент, нали?
След това отправих безмълвна молитва към Всевишния да опази Чани от съпруг-изрод като мен, та дори и от гадже от подобен сой. Като гледах, от мен изобщо не ставаше „Съпруг на годината“. После отнесох Чани долу при Марси, немлъкващата гувернантка от Ямайка, и се насочих директно към караулката: нямах ни най-малкото желание видеозаписът с Мами да попадне в Холивуд като въвеждащо предаване към поредицата Животът на богатите и дисфункционалните.
Глава 4.
Раят на баспите
Като разгонен пес претърсих всичките двайсет и четири стаи на къщата за Мами. Честно казано, претърсих всяко кътче на всичките шест акра на имението, но накрая неохотно, с болка на сърце, реших да преустановя издирването. Наближаваше девет и трябваше да тръгвам за работа. Така и не разбрах къде се беше скрила моята бъдеща куродразнителка. Така че се отказах от мисълта да ме изчука.
Потеглихме от имението в Олд Бруквил точно в девет. Седях на задната седалка на среднощносинята ми лимузина линкълн, а зад волана седеше моят ненавиждащ бялата раса шофьор Джордж Кембъл. През четирите години, откакто постъпи, Джордж бе изрекъл не повече от десетина думи. Имаше утрини, когато самоналоженият му обет за мълчание ме дразнеше, но днес ми идваше идеално. Точно от това имах нужда след тазсутрешната ми схватка със сексапилната Графиня — малко спокойствие и тишина.