8. Разходки на кон
Вълкодав стоеше в задния двор на прикъта, на площадката за стрелба с лък, и се прицелваше. Всяко умение се притъпява и забравя, ако не се упражнява, нали така. Стреляше от всички положения на снагата и по всички възможни начини: изправен, легнал, със завъртане или при скок през глава, яхнал кон. И се възползваше от случая да приучи Сивчо да се подчинява само на докосване с колене, без поводите, на шепот, глас и изсвирване.
Когато видя кнесинята, Вълкодав отпусна лъка и стори поклон.
— Здрава бъди, почитана господарке.
— Как са раните ти? — попита тя. — Заздравяват ли?
— При мен всичко заздравява бързо, владетелке — рече той.
— Ти си добър стрелец — похвали го владетелката и посегна към лъка. — Покажи ми как се борави с това оръжие.
Това бе мощен вянски лък, стигащ до гърдите на изправен мъж — майсторски изработено оръжие от смрика и бреза, облепено със сухожилия и рог, а отгоре увито с брезова кора. Оръжие, което стреля безотказно и в лют мраз, и под проливен дъжд. Кнесинята претегли лъка на дланта си, пипна навосъчената кожена тетива, отвърнала на докосването й с тихо бръмчене. Страховит лък. От онези, с които заковават дъбова дъска от двеста крачки.
Девойката бавно и като истински познавач огледа оръжието и не откри никъде по него знака за принадлежност към оръжейната на кнеса. За цялото си войнско снаряжение Вълкодав се охарчваше сам.
— Нещо отбягваш нашите оръжейни — отбеляза кнесинята. — Защо?
— Аз не съм витяз, господарке — рече той. — Не бива да завися от вожда.
Кнесинята погледна дланите му и пак отбеляза:
— Поне ръкавици да беше сложил, да ти предпазват ръцете… Не те ли е страх, че ще се нараниш?
Неумело отпуснатата тетива наистина като нищо осакатява човек. Вълкодав каза:
— В моята работа трябва да си готов да те сварят неподготвен, почитана господарке.
Еленя Глуздовна се опита да изопне лъка, но едва помръдна тетивата. За да я задържиш както си му е редът до дясното ухо, се изискваше усилие, равносилно на отлепянето от земята на човек, отдавна загърбил детството.
Тя малко измъчено се усмихна и попита:
— А ножове умееш ли да хвърляш?
Вълкодав кимна.
— Умея, господарке — бе отговорът му.
— Покажи.
Вълкодав извади от ножницата тежкия боен нож и със замах, без да се цели, го запокити по дървения стълб, по който не личеше здраво място поради усърдието на упражняващите се бойци. Ножът изхвърча от дланта му, превъртя се във въздуха и се заби дълбоко. Вълкодав отиде да го издърпа и го прибра в канията. Кнесинята го наблюдаваше замислено.
— Не искам да влизаш в разпри с Лъчезар — каза тя след малко.
Вълкодав отвърна:
— Аз не закачам твоя брат, господарке.
Тя неочаквано помоли:
— Научи ме да боравя с оръжие, Вълкодаве.
Той помисли и предпазливо се поинтересува:
— Прощавай, почитана господарке, ама нали си расла покрай дружината. Как стана така, че не си обучена да се сражаваш?
Еленя Глуздовна не отвърна нищо. Само леко се изчерви, обърна гръб и мълчаливо си тръгна. Още същия ден Вълкодав избра сгоден миг да поразпита Десняка. Боляринът го погледна строго, явно с почуда какво е това любопитство, но после прецени, че телохранителят едва ли пита само за сладка раздумка. И разправи на вянина, че майката на кнесинята била прочута с воинските си умения: сегашният владетел Глузд отначало бил обикновен войвода от обкръжението й. След като тя загинала в сражение с морските сегвани, Глузд, комуто бе оставила да отгледа невръстната им дъщеря, се беше заклел, че не ще позволи да я сполети същата съдба.
— Кнесът не я учеше на бойни изкуства и забрани и на нас да я учим — предупреди той Вълкодав, който му кимна и благодари.
Вечно недоволният Серт прати на Вълкодав двама младежи, отроците Храброслав и Храбробор, за да ги обучава на уменията си. Понеже произходът им не беше знатен, не беше задължително близнаците да бъдат посветени във витязи. Викаха им братята Храбри. Тези чудесни момчета не понасяха Лъчезар, затова новата служба страшно им допадна. Вече никой от дружината не можеше да им заповядва! Дори болярите!
— Само мен ще слушате — рече им Вълкодав и момчетата не изпитаха желание да спорят с него. А той допълни: — И кнесинята, но само за нещата, които не се отнасят до охраната.
Много по-трудно се стори на братята усвояването на едно друго умение: да обръщат внимание само на онова, което би засегнало по някакъв начин владетелката, като нехаят напълно за ехидните забележки и дори за пряко насочените към тях оскърбления.
Всяка сутрин добродушният Сивчо довеждаше Вълкодав в крепостта и вянинът здраво се залавяше за работа с момчетата. Отначало те леко се притесняваха от него, но после свикнаха, все повече го зауважаваха и даже му разправиха много интересни работи. Кой знае защо, той изпита голямо облекчение, когато научи, че Лъчезар изобщо не се пада брат на кнесинята, нито й е братовчед дори. Нейната прабаба се падала сватя на неговия прадядо. Наистина, Лъчезар при всеки сгоден случай наричал кнесинята сестра, но, виж, тя него никога не го наричала брат.