Освен това младият болярин си имал една чудатост. Сегиз-тогиз се затварял в покоите си за цял ден, понякога и два дни не си показвал носа навън. Уж болен бил, ама тия измислени извинения за продължителното си отсъствие да ги разправял на баба си, понеже е здрав за трима.
Когато близнаците споменаха за тези странни изчезвания, в паметта на Вълкодав потрепна една мисъл досущ като струната на самострел, заложен край пътеката, по която минава горски звяр. Веднага се сети за оная походка на Левака, дето хич не му се беше харесала в деня на покушението, и попита:
— А преди да се подключи боляринът, дали се случва да е раздразнителен и зъл?
Братята се спогледаха и едновременно кимнаха:
— И още как!…
Тогава Вълкодав силно заподозря, че Левака е заклет, пристрастен привърженик на сивите кристали, даряващи блаженство, чудни сънища наяве… и несигурна, тътреща се походка след пробуждането. Още в Скъпоценните планини се беше нагледал на почитателите на сладката отрова. И знаеше какво прави тя с хората. Не сподели нищо с момчетата, а подробно ги разпита за всички останали обитатели на крепостта, до най-последния коняр и роб. Добрият телохранител е длъжен да знае всичко. И за младата девойка от простолюдието, залюбила се с витяз, и за обидения слуга, може би затаил в душата си зло. И за местата, където кнесинята обича да бере гъби. И за болярина, който, току-виж, съвсем стане предан роб на сивия прах — а значи и на хората, които го доставят…
Вечер Ниилит го лекуваше със своите вълшебства и след известно време той с радостно учудване откри, че се е отървал от кашлицата.
Много скоро Господарката на Съдбите отново го сблъска с Лъчезар.
Една сутрин Вълкодав стоеше в задния двор на прикъта и обясняваше на братята Храбри сложното изкуство на внезапния бой: стои си човекът съвсем безгрижно… и изведнъж се превръща във вихрушка, раздаваща съкрушителни и светкавични удари. И двамата близнаци не бяха виждали нещо подобно. Вълкодав знаеше, че в дружините се отнасят с високомерна погнуса към този вид единоборство. Братята отначало също извръщаха носове, но после престанаха. На витязите е отредено да водят честни битки, гърди в гърди, и горди благороднически двубои. Телохранителят е друго нещо. Той има само една цел — да опази здрав и читав човека, когото се е наел да охранява. А чест и слава нека дирят велможите и благородниците…
Прилепчо, седнал се на рамото на Вълкодав, изведнъж се обезпокои и изсъска. Вянинът се извърна и видя задаващия се Лъчезар. След младия болярин крачеха двама мъжаги, които той позна веднага и тутакси застана нащрек. Единият беше чернокосият воин на жреците, когото май наистина бяха изгонили. Измъкнали го бяха от бронята му като рак. А вторият… вторият бе тогавашният му противник, солвянинът.
— Ето още двамина телохранители за сестра ми — каза Лъчезар, обръщайки се към Десняка, който рядко пропускаше сгодата да погледа как Вълкодав се бъхти да учи момчетата. — Добри воини са, пък и не са от Галирад. Така че няма да се наговарят с никого тук, в града.
Серт се навъси и попита чернокосия:
— Как ти е името? И защо не отплава с проповедниците отвъд морето?
— Името ми е Канаон, син съм на Кавтин, а родът ми е род на воини — отвърна онзи. Ако се съди по начина, по който изговаряше думите, негова родина беше Нарлак, разположен на северозапад от Халисун, отвъд планините, които солвяните наричаха Заключени, а вяните — Железни. — Проповедниците ме отлъчиха — продължи Канаон и си пролича, че май наистина им има зъб. — В седем града се бих за тяхната вяра с меча си, бях за тях най-добрия. Ама още първия път, когато не успях…
Той погледна Вълкодав и веднага отмести погледа си.
— А ти? — попита боляринът солвянина.
Момъкът се нарече с име, което подхождаше на птица — Плишка. Според думите му излизаше, че е сирак и е израснал като ратай у земеделец сегванин, от когото после избягал и станал наемник. И вече седем години обикалял белия свят, припечелвайки с меча си. При това си създал някакви ядове с Учениците на Близнаците и тогава на площада се канел да си разчисти сметките с тях, но не успял. А когато ония вече си били заминали, видял Канаон, почти разплакал в кръчмата. Някогашните противници пийнали заедно по бира и още веднага станали неразделни другари. И така, заедно дошли при болярина Лъчезар, защото владетелката кнесиня може да има полза от наемни телохранители…