— И дъщеря ми ли може същото?
На лицето на вянина за пръв път от седмица насам се мярна подобие на усмивка.
— Не съвсем същото, но може, владетелю.
С крайчеца на окото видя как се споглеждат близнаците. Можеше да се обзаложи, че и двамата едва сдържат напиращото на устните предложение към кнеса лично да се увери в уменията на щерката. А още повече ги блазнеше вариантът да го пратят да поразпита болярина Серт. Но на отроците това им е отроческата работа, да си траят, когато никой за нищо не ги пита, така че момчетата си бяха турили ключ на устата.
— Исках да те изгоня — рече кнесът. — Но дъщеря ми твърди, че тя самата те е накарала да я учиш. Покрива те, нали, вянино?
Вълкодав отвърна:
— Мен жена ме е научила на това, на което аз съм научил владетелката.
Кнесът взе от слугата дрехата си, върна се и прокара пръст по двата пресни белега на Вълкодав — на гърдите и на левия хълбок.
— Ако не беше това, вянино, ти нямаше да си вече тук.
Мен ме наказвайте за това, че убих нощем, мислеше си Вълкодав, загледан в гърба на отдалечаващия се вожд. Защо нея, каква е нейната вина?…
Слава на всички Богове, сега той имаше още едно занимание, и то такова, че направо му идеше да си разплете плитките.
Стана му навик да ходи в малката градина, където кнесинята отглеждаше най-различни чудни цветя. Там имаше красиво подредени големи камъни, домъкнати от морския бряг, а помежду им лъкатушеше пътечка. Липсваше само ручей, но вместо него имаше вкопано в земята дървено ведро, в което се събираше дъждовната вода. А от двете страни на пътечката по незнаен начин се спогаждаха всевъзможни растения, които както знаеше Вълкодав, вирееха в най-отдалечени страни. От косматия побелял мъх, виреещ на сегванските острови, до самия ръб на вековните ледници, до онова мономатанско храстче, дето се припичаше под оскъдното галирадско слънчице под запотеното стъклено похлупаче. Само че вместо с цветя, храстчето сега беше украсено с множество дребни плодчета, които ухаеха на горски ягоди.
Вълкодав идваше в градинката, сядаше на камъка и изваждаше скъпия подарък, поднесен му от Ниилит.
Това бе плоска кутийка от обработена с восък кожа, голяма колкото дланта му. Когато я видя за пръв път, Вълкодав остана потресен, защото красивите букви на капака образуваха собственото му име. Никога досега не го беше виждал написано. Бавно, за да свикне, той го прочете цели три пъти и чак после извади онова, което бе сложено в кутийката.
В ръцете му се озова малка книжка, съшита от гладки листа брезова кора. На корицата беше изписана азбуката и до всяка буква за по-голяма яснота бе нарисувана малка картинка. При буквата „у“ — ухо, при „л“ — лъжица и така нататък. Облегнати до най-първата буква, стояха две човечета. Едното се подпираше на патерица, а косите на второто бяха сплетени на две плитки. Другите, също много приличащи едно на друго човечета, служеха за пояснение на буквите „н“, „т“, „е“ и „з“, а върху буквата „п“ седеше, облизвайки крилото си, един мъничък Прилепчо. По-нататък започваха различни думи: първо съвсем кратки, после идваше ред на по-дългите…
Вълкодав грабна на ръце Ниилит и силно я разцелува по двете бузи. И ето сега, щом му останеше свободно време, той се настаняваше в някое тихо кътче и започваше да проследява с пръст редовете, мърдайки устни и мръщейки напрегнато чело. Засега преднамерено не надничаше в средата на книжката. Беше си поставил за цел първо да се научи да чете всичко, написано на първата страница, без да прави грешки и без да поглежда азбуката.
Точно там, в градинката на кнесинята, веднъж го обзе пристъпът на странна сънливост, чиято природа убягна изпърво и на него самия. Всъщност той все така ясно възприемаше заобикалящото и сигурно би могъл дори да се сражава, ако го нападнеше някой. Но частица от разума му по необясним начин се бе отдалечила и Вълкодав с не по-малка яснота се виждаше като голямо сиво куче, което бяга през борова гора. Той дълго мисли дали в действителност се е случило онова, което стана после. Или му се беше привидяло?… Отговор нямаше и реши, че един ден ще попита Еленушка. Някъде след пет години, когато тя наистина достигне възрастта на млада невяста и започне да си избира жених.