Вълкодав я попита:
— Няма ли да поседиш до нас под покрива на този дом?
На подобна покана също не бе прието да се отказва и Кетарн можеше колкото си иска да се ядосва и да се върти като шугав върху сбръчканата кожа до стената. Ане подви нозе и седна срещу Вълкодав. Всеки велх бе способен да седи в тази поза половин ден. За разлика от близнаците Храброслав и Храбробор, които направо бяха хванали мазоли от седене, та чак ги сърбеше.
Малцина биха нарекли Ане красавица, но Вълкодав твърде я хареса. Беше кръглолика и мила, и от нея лъхаше невероятен уют. Някак добронамерено лукавство струеше от кафявите очи, в които май не се бе отразявало нито страдание, нито страх.
— От кого пазиш бар-рионата тук, между приятели? — попита тя. Беше забелязала внимателния поглед на Вълкодав, който неуморно обхождаше пируващите.
Вянинът се позамисли и отвърна:
— От чужд човек, който би могъл да се промъкне на празненството и да навреди на владетелката, а и на вас да стори зло.
— Ти сигурно дълго си живял сред велхи — рече девойката. — Изразяваш се като един от нас.
— Имал съм приятели велхи, кайлин-ог — отвърна Вълкодав. И докосна с длан ръката й, която държеше каната. — Сполай ти, че поднесе напитката и украси нашето пиршество.
Жените са по-мъдри от мъжете, мислеше си той, загледан в гърба на младата невяста, която отиваше при годеника си. Една жена няма да закача гостенина и да го пита в какво пиянско сбиване са раздрали лицето му, щом като не е имал честта и храбростта да се бие при Трите хълма…
Освен това той видя как Кетарн гледа вървящата към него Ане и как раздразнението му се топи, за да разцъфти на негово място щастлива усмивка.
В самия разгар на празненството четирима яки момци внесоха огромно дървено блюдо с опечено на жарава диво прасе. Според велхите именно това бе храната на мъжествените герои, най-главното и вкусно ястие, достойно да увенчае празненството. Вълкодав не се учуди особено, когато разбра, че дивечът е уловен от Кетарн. Какво друго би могло да се очаква?
Блюдото бе оставено тържествено пред кнесинята, след което й връчиха голям, наглед старинен и излъскан до блясък нож. Нека бар-рионата разреже на парчета месото и справедливо връчи първото — сочна порция от печения бут — на най-добрия от героите, пируващи на това празненство.
Според Вълкодав човек не трябваше да е ясновидец, за да определи безпогрешно най-добрия сред най-добрите. Кой беше сега най-достойният сред момците, най-лудите глави на Ключинка, кой излизаше от кожата си, за да докаже своето мъжество на себе си и на останалите?…
Кнесинята тихо попита нещо рига Кесан, оня също толкова тихо й отвърна. Еленя Глуздовна ловко отряза скъпоценното парче месо от още димящото печено, набучи го на ножа, вдигна го високо и попита:
— Истина ли е, че тук не ще се намери никой, чиято правда на духа да се сравни с правдата на Кетарн, сина на Кесан и Горах?
Половината ключински велхи тутакси скочиха на крака с дружен рев:
— Ще се намери!
Настъпваше дългоочакваният миг, започваше любимото развлечение — съревнованието между мъжете. Състезанието, за което всички щяха да приказват чак до следващия празник. Преди сто години се бе случвало то да завършва и с кръвопролитие. Сега хората бяха поумнели и се ограничаваха със словесни схватки или най-много с юмручен бой.
Ревнивите юноши и младите мъже започнаха да се надпреварват в изреждането на различните недостатъци и прегрешения на Кетарн, заради които според мнението на спорещите той бе недостоен да получи първото парче от ръцете на бан-рионата. Приятелите на Кетарн и той самият ги поставяха намясто, като всеки получаваше смешна и парлива забележка във вид на отговор.
— Ти ли ще очерняш Кетарн, ти, дето всички видяха как жена ти те погна с парцала!
— Ти ли ще отваряш уста за първото парче, ти, дето на празника на Конете щеше да се удавиш в бъчвата с бира…
Недоволните не се предаваха:
— Ти, Кетарн, още от деня на раждането си не ставаше за нищо — надигна се от мястото си воин с руси мустаци и ръце, обвити от сините ленти на татуировките, който много приличаше на Ане. — Сигурно не си спомняш как обърна върху себе си котлето с вряла вода и почитаемата ти майка те носеше в краварника, за да те топи в пресния тор? Според мен още не си се измил както трябва…
— Питай сестра си, Ферадах! Дали само задника си е опарил или още нещо? — със смях се обади съседът му.
Ферадах. Братът на девойката, рече си Вълкодав.
Червенокосата Ане отново поруменя и скри с длани пламналите си страни. За нейния годеник се застъпи Ертан с черните къдрици, същата, дето бе спечелила надбягването с колесници.