— Да си беше затраял, Ферадах! Не ти си тоя, дето ще очерня смелия мъж, който и тогава, както разправят, мълчаливо е понесъл болката, докато са лекували изгарянията му. Докато ти, това ми го разправи почитаемия ти тейко, като малък си се страхувал да се доближиш до малината, защото до нея имало кошери и са те жилели пчелите!
Когато започна подялбата на месото, Вълкодав наостри уши: току-виж стане някое сбиване и се наложи да варди кнесинята от прекалено буйното веселие на домакините. Но и велхите, и местните ключинци, и съседите явно обичаха сина на старейшината. И не толкова го нападаха с думи, колкото използваха сгодния случай да изтъкнат себе си. Вълкодав виждаше как въртят глави Храброслав и Храбробор. На младежите им допадаше шумната велхска веселба, жалко само, че не бяха местни, така че при цялото си желание не можеха да вземат участие. Когато забелязаха погледа на наставника си, близнаците престанаха да зяпат като невидели и се сетиха, че са тук по работа.
Велхите се надвикваха като ято гарги преди залез. Но слухът на Вълкодав притежаваше полезната дарба да различава сред каквато и да било шумотевица тихо шумолене, да улавя дума, произнесена с половин глас.
Еленя Глуздовна тъкмо се беше навела да претопли набученото на ножа парче върху жаравата, когато Лъчезар се извърна към Кесан, до когото седеше, и попита:
— Значи, ти скоро ще жениш най-малкия си син, старейшино?
— Право думаш, войводо, ще го женя — с достойнство отвърна ригът, но на Вълкодав отново му се счу, че в гласа му има някакво опасение.
— А, какво, хубава ли е годеницата му? — поинтересува се боляринът и приглади мустаците си, при което вянинът разбра причината за сдържаността на Кесан и сърцето му се сви. Повече от достатъчно се бе наслушал за слабостта на Лъчезар към жените.
— На сина му харесва, а на някой друг може и да не се понрави — съвсем без желание откликна старейшината.
Нима, ахна мислено Вълкодав, нима Лъчезар е способен заради една краткотрайна и празна наслада да повика нещастието? Да опълчи срещу себе си и своя кнес този войнствен, избухлив и горд народ?…
Впрочем, той бе виждал как пристрастените към сивия прах бяха правили и много по-големи дивотии, вече съвсем немислими за здравомислещ човек.
Междувременно препирнята между велхите бе прекратена и кнесинята връчи на сияещия Кетарн ароматното, сочно парче месо.
Раздаването и на следващите парчета бе съпроводено с обиди и яростни спорове. Чернокосата Ертан пожела да участва в тази делба наравно с младежите и дори извика на двубой един от тях, който не спря да се разправя.
Както много тукашни жени, тя ходеше с широки панталони, прихванати с връвчица при глезените. И с риза без ръкави. Според Вълкодав тази риза много й отиваше. Тя откриваше до самите рамене нежната кожа, под която се свиваха и разпускаха твърдите като издялани от кост мускули. Да се не нагледаш на такава хубост!
Ръкопашният бой на противниците се завърза досами кнесинята, право пред мястото, където тя седеше, и Вълкодав неволно се наведе напред. Той беше наясно колко много неща биха могли да се случат, кога случайно, кога не. Но за негово облекчение всичко свърши бързо. Съперникът на Ертан беше успял така добре да се накваси, че не оказа достойна съпротива. Девойката го събори на пода с един чудесен плесник и се доближи усмихната, за да получи своя дял от почетната гощавка.
Когато печеното беше изядено, гостите от блатното село се наканиха да си вървят. Вълкодав потърси с очи Ане и я видя заедно с родителите, брат й и любимия й. Достатъчно бе човек да зърне огнената грива на нейния баща, коларя Фахтна, за да се досети на кого се е метнала с тези червени като бакър коси.
Доколкото Вълкодав разбираше от тези неща, родителите искаха да отведат Ане вкъщи, а тя ги молеше да поостанат още малко на празника и кимаше към годеника си, че той ще я изпрати до дома. Пък и може да останат да пренощуват в Ключинка, при майката на Кетарн, няма да е за пръв път…
Не я пускай, мислено отправи зова си Вълкодав към коларя, но той беше твърде далеч от майсторството на Тилорн, що се отнася до внушаването на мисли от разстояние. Фахтна не го чу. Спогледаха се с жената и той с усмивка разреши на щерка си да остане. Сигурно се бе сетил за собствените си младини и за скъпата цена на всеки миг, прекаран с годеницата.
Междувременно ригът Кесан привика сина си и строго му заръча нещо. Вълкодав не се съмняваше за какво иде реч. Кетарн кимна, ала някак разсеяно. Любимецът на селото не очакваше никакви клопки — ни от свои, ни от чужди. Вълкодав забеляза и притеснението на старейшината недоумяваше как да накара сина си да опази девойката, без да го настрои зле против знатните гости…