Вълкодав изучаваше внимателно харюките и собствените му опасения му изглеждаха все по-малко основателни. И то не защото народът-затворник, скрил се от опасностите на света и предпочел да линее бавно заради кръвосмешенията, му внушаваше кой знае какво доверие. Просто имаше неща, които племе, ръководещо се от заветите на предците, никога не би направило. Да отровят гостите си по време на пир са способни например в просветената Арантиада. Или сакаремците. Но тук, където назовават мечката Горска Ягода… Не, разбира се, само не и тук.
През това време кнесинята продължаваше разговора и постепенно стана ясно защо сърдитковците са решили да нарушат вековното си уединение.
— Ние съдим вещица, светла владетелке — обясни мъж отдясно на старейшината, който също кимна в знак на съгласие. — Тя дойде от изток, от горите, и изпърво ни се стори добра знахарка, веща в лекуването на болести. Но после се убедихме, че всъщност само чака удобен случай да ни причини беда. Изобличихме я в прилагане на черна магия и искахме да изпъдим духа й от плътта над свещен огън, за не може да причинява повече вреда. Обаче ловците, връщащи се от далеко, донесоха вест, че през нашите места скоро ще премине велика владетелка, чиято мъдрост и справедливост прославят много племена. Децата на Горската Ягода се събраха на съвет и решиха да те помолят, светла владетелке, да оглавиш праведен съд.
Като чу това, Вълкодав най-сетне разбра защо сърдитковците толкова явно се бяха смутили от младостта на кнесинята. Навярно бяха очаквали, че мъдрата и справедлива владетелка ще се окаже, ако не старица като баба Хайгал, то поне зряла жена, майка на воини. Но беше късно да отстъпват, пък и тя разговаряше с тях, както се полага на владетелка.
Що се отнася до самата кнесиня, тя бе не по-малко смутена. Очевидно, на съдбата й се бяха сторили малко бедите и опасностите на Стария път, по който тъй безразсъдно бе позволила да тръгнат. Едва се бе успокоила след битката край блатата, и ето на: появява се от гората неизвестно кой и иска да решаваш въпрос за живота на човек, когото никога не е виждала!… А да откажеш не върви.
Кнесинята отвърна на харюките по подобаващ начин:
— В моя род е имало съдии, по-достойни от мен. Но аз ще се моля на трижди святото Слънце… — Тя вдигна очи към светилото, което висеше насред небето. — … Ще се моля на трижди святото Слънце да ме осени със Своята Правда, за да не успее да се умножи несправедливостта. Съгласна съм да бъда съдия.
Вълкодав се безпокоеше напразно. Сърдитковците не си и помислиха да ги водят в селото си, скрито от недоброжелателни погледи в горските дебри. Това беше разбираемо. Тресавищните велхи прекалено се бояха от чужденците, за да поставят на показ най-съкровеното си заради съд над някаква вещица. Къде ти. Тук се страхуваха даже да се сродят със съседите си, да дават децата си в чужди домове и да приемат външни хора в своя. Кой ги знае какви са тези странници! Току-виж се окаже, че дори не са хора. А даже и да са хора, едва ли може да очакваш от тях нещо друго, освен да те урочасат.
Кнесинята също не беше своя за тях, но вождовете не се мерят с обикновен аршин. Зад могъщите вождове стоят наистина всесилните Богове. Такива хора като дъщерята на галирадския кнес не са чужди и не са свои. Те са НАД ВСИЧКИ. С тях не могат да се мерят нито децата на Горската Ягода, нито самата Мечка, ако реши да се намеси. Още по-малко пък могат да се справят с отмъстителния дух на вещицата, над която кнесинята сега щеше да произнесе присъда.
Как точно разсъждаваше Карил, старейшината на ронаните, на Вълкодав всъщност не му беше съдено да узнае. Но друго обяснение за поведението на харюките вянинът така и не успя да намери.
Наложи се да придвижат кервана още две версти напред и това разстояние кнесиня Еленя, пазейки приличие пред горския народ, измина на Снежинка. Бялата ездачка. Телохранителите крачеха от двете й страни, като оглеждаха зорко гората. Майсторите солвяни от отряда на Декша Русолявия се трудеха в движение и изработваха за кнесинята престол от два щита и дръжка на копие. После пътят зави надясно и пред тях се появи голяма поляна, доста удобна за лагер.