Вождът не довърши фразата си, но и без това нямаше нужда. Итерскел вече се промъкваше напред и неговите съплеменници почтително му правеха път. Той в движение смъкна от себе си елечето от овча кожа, а после и ризата и остана гол до кръста. Загорелите му рамене плуваха над главите на сърдитковците, които изглеждаха като деца в сравнение с него. Итерскел застана до трона на вожда и галирадското войнство откликна с въздишка на възхищение и ужас, а Вълкодав си помисли, че тоя хубостник няма как да се е пръкнал, без намесата на някой дошъл отвън юнак. По силите ли беше на народ, непризнаващ брака с чужденци, да роди такова дете?… Вянинът несрещаше всеки ден хора, по-силни и едри от него самия, но Итерскел беше именно такъв. Беше много по-едър от Канаон, до когото вянинът изглеждаше като хилав юноша.
— Няма да позволя да осакатят някой от моите хора — тихо, но така, че всички да го чуят, изрече Лъчезар. — Недей да се сърдиш, сестро.
Декша, Аптахар и Мал-Гона не казаха нищо, но се усещаше, че не им се иска да пратят някой от своите бъде разкъсан от това чудовище, и то заради някаква си магьосница.
Вълкодав, застанал до десния лакът на кнесинята, помоли тихо:
— Позволи ми аз да опитам, владетелке.
Еленя Глуздовна вдигна очи към него и той видя как цветът от бузите й се отдръпва, поруменели преди това от студения въздух и вълнението.
— Повика ли ме, бащице? — попита Итерскел вожда. Той много приличаше на мечката, от която е бил смъкнат косматият кожух. Никаква излишна тлъстина не разваляше тялото му, надарено с чудовищна мощ. И той се перчеше с това: огромните му мускули ту се издуваха, ту спадаха. Да, беше силен! И със сигурност бърз като златка. Тромавите не оцеляват в гората.
— Ти строши шията на бика, който избяга от обора и се нахвърли върху моите внуци — някак напевно, сякаш произнасяше заклинание, започна Карил. — Когато изкореняваме дървета в гората, ти сам повдигаш пънове, които седем силни мъже не могат да помръднат. Ще смажеш ли човека, който твърди, че вещицата, погубила внука ми, е искала всъщност да стори добро?
Итерскел отвърна весело:
— Ще го смажа, бащице.
И се тресна с тежкия юмрук по гърдите така, че враните изпопадаха от дърветата. Кнесинята Еленя неволно потрепери… В този миг тя съвсем забрави за знахарката, чиято съдба трябваше да се определи от двубоя. Само Вълкодав съществуваше за нея. Единственият мъж на света. Който… Когото…
Кнесинята го погледна в очите и ясно видя, че няма смисъл да спори с него.
— Той ще те убие, Вълкодаве…
— Няма да ме убие — каза вянинът и добави абсолютно спокойно: — Не съм лъжица за неговата уста.
И кнесиня Еленя разбра с непогрешимата си женска интуиция, че той би отговорил по абсолютно същия начин и ако тръгнеше самичък срещу хиляди. Или в устата на дракона. Или където и да било — на сигурна смърт. Само за да не се страхува за него тя, глупачката. И за да не се опитва да го спре.
Значимостта на случващото се вдигна кнесинята на крака, тънките й пръсти със сила стиснаха рамото на Вълкодав.
— Ето човека, на когото възлагам своята вяра в невинността на тази жена! — звънна гласът й. — Върви, и да пребъдат в твоя меч Слънцето, Мълнията и Огъня!…
Вождът Карил неочаквано се разсмя.
— Успокой се, светла владетелке, на твоя вянин няма да му потрябва меч — каза той и кимна на Лисичия калпак: — Разкажи й, сине мой, който умееш тъй красиво да говориш.
— Тези двамата не враждуват един с друг — зае се да обяснява младият ронанин. — Няма за какво да си отмъщават. На Прародителя няма да е угодно отнемането на нечий живот, освен този на злодейката. Нашият закон повелява да разпънем върху земята изтъкано платно и да го закрепим с колчета. Ограждаме платното с три бразди и с дванайсет орехови пръта, защото Прародителят е създал ореховия храст за прехрана на Своите деца и го е надарил с блага сила. Провеждащите двубоя ще се стремят да се избутат един-друг зад края на платното. Ако някой от тях падне на земята с единия си крак, ще кажем: „Той отстъпи“. Ако падне и с двата крака, ще кажем: „Той избяга“ и ще разберем, че Прародителя е изразил Своята воля.