С голямо усилие вянинът отново отвори очи и през сълзите и болката видя младия кунс. Той добре помнеше какъв е бил преди почти дванайсет години бащата на този момък, но така и не успя да реши на кого прилича повече Винитар — на Човекоядеца или на майка си, която Вълкодав никога не беше виждал. Стражът на Северните порти беше висок и широкоплещест, с дълга грива от светли коси, на чиито гъстота и блясък би завидяла всяка девойка. Но друго девическо във външния вид на Винитар нямаше. Грубите жилести длани въртяха и галеха острието. Истински воин, владеещ умението да бъде стремителен и страшен. Нямаше брада, само мустаци, но в лицето му не се долавяше и намек за юношеска незряла мекушавост. Твърди скули, сурови бръчки край устата… Вожд!
Сините сапфирени очи изведнъж срещнаха погледа на Вълкодав, задържаха се и на вянинът му бе достатъчен само миг, за да разбере: Винитар ЗНАЕШЕ.
— Разбойниците не казаха кой именно е обещал да върне меча — спокойно изрече младият кунс.
— Кажи по-добре къде беше ти, Лъчезаре, докато ни избиваха! — настоя Ертан.
Лъчезар се озъби злобно:
— Ти да мълчиш, глупачке!
Челото на красавеца болярин беше превързано. От време на време той си спомняше за раната и болезнено се мръщеше, докосвайки я с ръка. Ратниците отново зашумяха възмутено, а Ертан не му остана длъжна и каза натъртено:
— Тебе, гадино, трябва да те обесят на воеводския ти колан!
Лъчезар се намръщи от болката. До него веднага изскочи Канаон:
— Кого се опитваш да опозориш, никаквице?
Ертан отвърна невъзмутимо:
— Ето тоя помияр, господаря ти.
Канаон тръгна напред. Вянинът видя краката на двама свирепи момци, велх и сегванин, които незабавно застанаха между него и велхинята.
— Я по-леко! — мрачно каза велхът. — Дори не можеш да се сравняваш с хората, дето са я избрали за старшина.
Воините, току-що оцелели в лютата битка, не възнамеряваха да отстъпят пътя на наемния главорез. Както и на господаря му. Какво ли не бяха виждали те, не беше толкова лесно да ги уплашат. Досега Винитар слушаше, без да се намесва, но в този миг вдигна ръка и Канаон отстъпи почтително. Опитай да не се съобразиш с войнствения кунс, с когото тук нямаше равни по знатност и зад гърба на когото бяха над сто меча. Това не са ти шепа ратници, целите в рани и изтощени от битката.
— Предател! — гледайки право към Вълкодав, с омраза изсъска Лъчезар. — Да предадеш сестра ми!… Във вериги трябва да те оковат…
Вянинът отпусна клепачи с безразличие.
— Защо не пробваш ти! — през зъби, с мрачно предизвикателство произнесе Ертан. — А не си ли обещал ти самият меча на Жадоба?
Боляринът пребледня и се хвана за ножницата, но Винитар отново вдигна ръка.
— Кунсе мой… — дочу се слаб глас някъде отстрани.
Дунгорм!… Вълкодав още не знаеше, че разбойниците, изпотрепали велиморския отряд, бяха хванали жив самия посланик, след което го съблекли гол и го били, искали да го разкъсат, завързан за коне, но го изоставили, когато се наложило те самите да се спасяват с бягство. Конете само повлачили нарлака по камъните и с това му се разминало.
На Вълкодав му се прииска да погледне Дунгорм, реши да се надигне, но успя само да обърне глава — и това беше достатъчно. Неудържимо прилошаване преобърна стомаха му. Но той от сутринта беше празен — и сега от устата потече само жлъчка, примесена с кръв. Вълкодав се закашля, усети как вътре в него нещо се къса, разбра, че умира, и плътната тъма отново го погълна.
Мама реши да поднови хлебната мая и както обикновено, изпрати малката си дъщеря в рода на мъжа си. След лятното произшествие с чужденеца престанаха да пускат децата сами в гората, но Борсуците, най-близките им съседи, живееха само зад две ливади и гробището, където Петнистите елени от стари времена погребваха починалите си роднини. Гробището беше обрасло с красиви високи брези. Каква опасност би могла да дебне тук, под надзора на витаещите души на прародителите?…
Мама сложи в кошницата гърне за мая, но не върви да искаш, без да предложиш нещо в замяна. И гърненцето беше напълнено с малиново-боровинков сладкиш леваш. Как се прави леваш? Разваряват се ягоди, после се изсушават и получената питка се свива на тръба. Какво по-просто от това? Обаче и в най-простата работа можеш да използваш някоя своя хитрост. В съседния род също умееха добре да приготвят лакомството, но при Борсуците не се получаваше толкова вкусно, ярко и прозрачно.