Шоситайнецът, разбира се, не знаеше езика и си беше наел преводач. В Галирад беше пълно с люде, които владееха различни наречия и имаха желание да припечелват от тези си умения. Само преди една седмица, докато си търсеше работа, и на самия Вълкодав от отчаяние му бе минало през ум да се цани като преводач, но скоро се отказа. Обясниха му, че външността му е неподходяща.
Кой знае защо погледът му постоянно се връщаше към човека, който превеждаше на младия търговец. Наглед мъжът беше обикновен, във всяка тълпа можеха да се намерят стотина като него: нисък, с червеникава коса, на неопределена възраст (можеше да му дадеш колкото си искаш лазарника — от трийсет до петдесет), с някак неопределени черти на лицето, които не се врязваха в паметта. Тоя човек с еднакъв успех можеше да мине и за сегванин, и за велх, и за солвянин. Може би точно поради това Вълкодав, който обичаше да е наясно с кого си има работа, се вгледа по-внимателно в него. Нещо в мъжа го притесняваше, но какво точно?… Дрехите му?… Достатъчно се беше нагледал на твърде шарено обличащите се галирадци, особено след срещата с оня старец на морския бряг, за да се учуди дори на съчетанието от сакаремски дълги гащи и мономатански сандали. Не, имаше нещо друго. Това приятелче сякаш беше облечено досущ като сегванин, обаче…
И в този миг му просветна. Шарката върху ризата причисляваше преводача към едно съвсем определено племе. А сините пискюли на ботушите му — към друго!
Този човек не бе онова, за което се представяше!
Умората и неизбежната сънливост сякаш се изпариха. Вълкодав се стегна, за да се подготви за незабавни действия. Най-много му се искаше да грабне кнесинята на ръце и да я закрие с тялото си. Не, не бива…
— … Върху шиите на неговите впрегатни коне пребивават силата, грохотът и страхът за враговете — спокойно и добре ги редеше преводачът и шоситайнецът го поглеждаше с благодарност. Вълкодав нагледно си представи смеха и подсвиркванията на гражданите, възмущението на кнесинята и пълната невинност на сегванина, който в бързането си е купил хубави ботуши, обаче не е успял да им смени пискюлчетата. Вълкодав още веднъж го огледа най-внимателно, но не забеляза заподозреният да носи някакво оръжие.
Тогава защо някъде в тъмните дълбини на душата му звънна тревожен звън, който известяваше за пожар?…
— Позволи, почитана господарке, да ти даря тези три съкровища на благословените ни степи, тези три бели като мляко коня, които никога не са чули нито грубо подвикване, нито свистене на камшик…
Търговецът леко се дръпна встрани, обърна се и махна с ръка на слугите да изведат примигващите, притеснено мърдащи ушите си красавци — жребец и две кобили. Разнесоха се тихи възгласи на възхита: конете наистина бяха чудно хубави. И Вълкодав май бе единственият, който не ги погледна. Той гледаше само преводача. Онзи, също като търговеца, се дръпна, но в противоположна посока, което един истински преводач не би сторил никога. А после, все така усмихвайки се, изведнъж пъхна двете си ръце в ръкавите, а погледът му стана леденостуден. В този кратък миг Вълкодав успя да се досети, че вече го е виждал преди, както и защо убиецът се е пременил именно като сегванин. Заради тези широки ръкави, които не са прихванати с върви…
По-нататък всичко стана едновременно. Кнесиня Еленя не успя да се изплаши. Тя бе запокитена встрани заедно с креслото — право върху болярина Лъчезар, а Вълкодав, след като се понаведе, скочи от мястото си върху преводача, който стоеше на четири крачки от него. Вече в полет го догони викът на кнесинята. Стори му се, че нещо го докосва: нещо се приплъзна по гърдите и левия му хълбок почти без да му причини болка. Значи той все пак не грешеше. Както винаги в такива случаи, времето забави своя бяг и видя как ядът заради неуспеха на първото покушение върху лицето на убиеца отстъпи място на страха и на осъзнаването на истината, че с него е свършено. После зърна още по-отблизо изкривеното му лице и ръцете, стиснали втората двойка ножове, с които той така и не успя да нанесе удар. Вълкодав го изпревари и стовари юмрука си под брадичката му. И чу изпращяването, което се разнася при счупването на гръбнака.