Вълкодав залитна и падна в прахоляка до омекналото тяло на убиеца, а времето отново потече така, както винаги си тече.
Първата му мисъл бе да предпази господарката. Но дружината вече се беше погрижила за всичко. Кнесинята бе на сигурно място зад яките, необятни гърбове на своите воини. Вълкодав чуваше уплашения й, недоумяващ глас. От земята се бе надигнал и Лъчезар, съборен от тежкото кресло. Виж, той не беше на себе си от ярост. Сочеше с пръст Вълкодав и крещеше:
— Престъпник!…
За щастие на вянина насъбралите се сметнаха, че боляринът сочи убития. Изплашените до смърт коне цвилеха високо и всеки миг някой щеше да пострада от ритниците им. Слугите бяха увиснали на юздите им и с мъка удържаха могъщите животни. Ръцете на шосинайския търговец бяха извити назад, а над тълпата като вълна от хвърлен камък се разпространяваше бойният вик: „Бий сегваните!“
— Това не е сегванин! — изкрещя с все сила Вълкодав, като напразно търсеше с поглед болярина Серт.
Десняка не се обади и вянинът разбра, че трябва самичък да предприеме нещо. Веднъж, много далеч оттук, той бе видял как прогонват от големия град някакви чуждоземци, друговерци, нарочени за виновни в кражбата на златотъкано покривало от местен храм. Беше страшно. Вълкодав моментално си представи как добрите галирадци с камъни и пръчки прогонват зад градските порти Фитела, Авдика, Аптахар, как разбиват и без това бедния занаятчийски дюкян на стария куц Варох… Пък и как те самите ще живеят след това?… Вълкодав се надигна и в този миг Боговете му се притекоха на помощ: от хорската гмеж изплува един страж — същия русоляв здравеняк, с когото си бяха мерили силите на масата в кръчмата.
Вълкодав го сграбчи за рамото с мъртва хватка:
— Това не е работа на сегванин, момко! Чуваш ли?… Кажи на Бравлин…
— Той те е ранил — вгледа се стражът. По ризата на вянина, по гърдите и по левия му хълбок наистина се разрастваха две тъмни петна. Вълкодав махна с ръка:
— Кажи на всички, че този убиец не е никакъв сегванин! Разбра ли? Хайде!
Русолявият излезе схватлив. Той кимна и се вряза в тълпата, вървейки устремно напред като див глиган, нагазил във висока блатна трева. Лека-полека броят на стражите в блъсканицата растеше и пламналите тук и там сбивания се прекратиха от само себе си, а крясъците станаха по-тихи и се разредиха.
За сметка на това при Вълкодав отидоха четирима витязи начело със Серт. Единият беше Лъчезар.
— Престъпник! — с вперен във вянина поглед изкрещя Левака. Сега вече не можеше да има и капка съмнение кого имаше предвид. Вълкодав си замълча.
— Лъчезаре, върви и виж как ще заведат търговеца в прикъта, да не вземат да му сторят нещо, първо трябва да видим каква е работата — рече навъсеният Десен. — Да не се наложи да заглаждаме вината. А ти, момко…
— Наговорил си се с него, престъпнико! — повтори Лъчезар. — Самият ти си разбойник и си наел разбойник! Намисли да се отличиш, а?… Че и счупи врата на приятелчето си, за да не се наложи да му доплащаш за услугата…
— Какво ще речеш, момко? — попита Серт. Вълкодав отвърна:
— Владетелката ударена ли е?
— Не е — отвърна Серт. — Ти чу ли какво те пита боляринът? С какво ще докажеш, че си чист?
В това време към тях се доближи още един от витязите.
— Ето ги ножчетата — каза той, показвайки на дланта си две широки колкото лъжици остриета без дръжки. — Единият беше заседнал от опаката страна на седалката, в креслото, едвам го извадихме, а другият… ако не беше уцелил колана ми… щеше да ме улучи в корема.
Боляринът Серт огледа бляскавото острие и отново се извърна към Вълкодав.
— С какво ще докажеш, че си чист?
Вълкодав изведнъж се озъби като вързано на верига куче, решило да се освободи от нашийника си:
— Ами с ей този меч!… При нас не искат дан в звонк за клевета!…
Ненапразно боляринът Глузд със спокойна душа бе оставил града на дъщеря си. Младата кнесиня накара дружината да й стори път и за втори път тая заран безстрашно разтърва готовите да се бият до смърт мъже.
— Хей, вие! — властно прозвуча гласът й. — Викнете лечителя! Къде е Илад?
— Заповядай да не сторят никакво зло на сегваните — рече Вълкодав. — Не беше сегванин оня, който посегна на живота ти.
— А какъв е тогава? — попита Серт.
— Никакъв — каза Вълкодав. — Те се наричат „никой“. Огледай тялото и мисля, че ще откриеш на някое скришно място Знака на огъня… Само че обърнат наопаки.