— Времето също беше меко и напредвахме бързо. Гоуейн нямаше търпение да стигнем Лондон.
Вулфгар с усмивка се отпусна на стола. Радваше се, че любимата му ей сега ще смъкне ризата и ще разкрие пред него ослепителното си тяло. Ала Хлин бързо вдигна една голяма хавлия и я разпростря пред господарката си, за да я защити от жадния му поглед. Когато я пусна, Айслин се беше потопила до брадичката в топлата вода и над ръба надничаше само прелестната й главица.
Сега трябваше да избере между многото сапуни и благовонни масла, които й предлагаше Хлин. Помириса няколко, преди да избере любимия си аромат на лавандула — нежен, прелъстителен, с дъх на свеж пролетен ден. В този миг Вулфгар не можа повече да се въздържи. Свали дългите си крака от пейката и пристъпи към нея.
Двете момичета уплашено вдигнаха очи. Погледът на Вулфгар заплашително се насочи към бедната Хлин. По устните му пропълзя дяволска усмивка. Свали колана си и го остави на пейката заедно с меча. После с бързо движение изхлузи през глава тънката ризница и я разстла върху оръжието. През това време не изпускаше от очи стреснатото момиче. Пръстите му развързаха връзките на ризата. Сгъна я и внимателно я постави върху другите си неща. С разширени от ужас очи Хлин установи, че мъжът насреща й се зае да развива навоите на вълнения панталон, пусна кърпата на земята и с тих писък избяга от стаята.
Айслин неволно се засмя. Вулфгар се приближи и седна на столчето пред ваната.
— Не биваше да плашите така бедното момиче!
Вулфгар доволно се усмихна.
— Точно това възнамерявах, скъпа.
Очите й се разшириха в добре изигран страх.
— По-рано мама често ме предупреждаваше да се пазя от зли и развалени момци, които не мислят за нищо друго освен как да разрушат честта на някое нещастно момиче.
Вулфгар избухна в смях и с блеснали очи проследи движенията на нежните й ръце, които насапунисваха раменете и гърдите със скъпоценния сапун, който й беше изпратил. Беше дал цяла жълтица за него, ала сега установи, че е вложил добре парите си. Очите му се впиха в мястото, където водата образуваше малко заливче между розовите гърди.
Протегна ръка и нежно докосна мокрото рамо. Приведе се да целуне влажните устни, но Айслин стреснато се дръпна назад и започна да мие лицето си.
— Ах ти, малка вещице, още не си отворила сърцето си за мен — промърмори мъжът.
Айслин се усмихна под кърпата, доволна от спечелената битка. Ала когато я отпусна, изпищя и направи опит да изскочи от ваната.
Напълно гол, Вулфгар невъзмутимо прекрачи и седна до нея. Потопи се до рамото и нежно я придърпа в скута си.
— Дните и нощите ми бяха изпълнени с какви ли не дреболии — промърмори в ухото й той. — Ала сега най-сетне ще опитам с устни и зъби нежната ти плът.
Наведе се и зажаднелите му устни се впиха с такава страст в нейните, че Айслин загуби ума и дума. Отпусна се на гърдите му и по тялото й се разля сладостна топлина. Обгърна с ръка врата му и отговори на целувката. Ала само след миг се дръпна с гневно ръмжене и очите й се впиха предизвикателно в неговите. Преди Вулфгар да осъзнае какво става, тя го зашлеви през лицето с мократа кърпа и потопи главата му под водата. Мъжът едва успя да си поеме дъх. Почувства крачето й върху гърдите си и разбра, че се е изплъзнала от близостта му.
Изправи се и започна да обира пяната от лицето си. През това време Айслин успя да се увие в дългата хавлия. Обърна се към него със застрашително смръщено чело. Очите й изпущаха светкавици.
— Задължения! Глупости! — Устните й потръпваха от възмущение. — Целият воните на леки жени. Аз ви смятах за мъж, а вие миришете на уличници.
Вулфгар не можа веднага да си обясни внезапния изблик на гняв, ала скоро си припомни тежките гърди с дъх на мускус, които се притискаха в лицето му и разбра какво я беше ядосало.
Айслин сърдито се разтри с кърпата, без да подозира, че тя разкрива повече, отколкото скрива. Вулфгар се отпусна отново във ваната, наслаждавайки се на прекрасната гледка. Използва случая да заличи от тялото си всички следи на проститутката, за да не даде възможност на Айслин да го нападне отново. Изми се с чиста вода и развеселено се загледа в напразните й усилия да се пъхне в долната риза, без да сваля хавлията. Когато почти успя, гръмкият му глас я предупреди:
— Остави това, скъпа.
Айслин сърдито се извърна, ала мъжът посрещна невъзмутимо погледа й и посочи с глава към леглото. Младата жена затропа с краче и направи опит да протестира:
— Вече е сутрин. Аз се наспах.