— Не съм и помислял за сън — засмя се тихо мъжът.
Скочи от ваната и посегна към ленената кърпа. Айслин вдигна своята кърпа и също се опита да се увие в нея, за да избяга от стаята, Желязната му ръка я улови и я придърпа към себе си. Младото тяло безволно се отпусна в ръцете му. Когато я хвърли на леглото, кърпата се плъзна на земята и Айслин отчаяно се опита да се скрие под завивките. Ала Вулфгар нямаше намерение да я остави да му се изплъзне, Полегна до нея и я стисна в обятията си. Ръцете и устните му започнаха да я милват. Струваше й се, че се докосват до всяка частица на тялото й. Пръстите му побързаха да развържат панделките и лицето му с глух вик се зарови в копринените коси.
Внезапно някой почука на вратата. Прозвуча плахият глас на Хлин:
— Милейди! Добре ли сте, милейди? Нося ви закуската.
Вратата се разтвори с трясък и дъхът на момичето секна. Вулфгар застана пред нея в грамадния си ръст, гол и невъзмутим. Хлин промърмори нещо, ала мъжът изтръгна таблата от ръцете й и затвори вратата под носа й. Остана за миг на прага, заслушан в бързо отдалечаващите се стъпки, изсмя се и отнесе таблата на леглото. Айслин се беше сгушила под завивките и когато Вулфгар се наведе над нея, понечи да го отблъсне.
— Почакайте малко — прошепна тя. — Гладна съм.
Ала мъжът решително поклати глава. Пъхна се под одеялото и я взе в обятията си.
— Има време за ядене, скъпа — промърмори в ухото й той. — Сега имаме по-важна работа…
Айслин въобще не мислеше за закуска. Разтопи се под горещите милувки и пламенността му събуди в тялото й непознавано досега желание. Целувките пареха кожата й като огън. Гласът му нашепваше в ухото й несвързани нежни думи, които я упойваха. Някъде дълбоко в утробата й пламна ярка искра, която се изсипа навън като огнен дъжд. Тялото й се надигна срещу неговото, от гърдите й се изтръгна сладостен стон. Когато устните му се сведоха над нейните, вълните на насладата я отнесоха в неподозирани висини.
Осъзнаването дойде много бавно. Айслин с ужас си даде сметка до каква степен беше позволила на чувствата да вземат връх. Беше се отдала на този мъж с душа и тяло. Имаше ли изобщо разлика между нея и жените, които беше притежавал преди това? Оказа се неспособна да защити гордостта и достойнството си под дивия напор на страстта.
Вулфгар продължаваше да я държи в прегръдките си и да милва коприненомеката коса. Внезапно младата жена се изтръгна от ръцете му и с плач му обърна гръб. Изненадан и изплашен, мъжът нежно попита:
— Какво има, Айслин? — Седна и се опита да я обърна към себе си. Ала момичето сърдито поклати глава. Вулфгар отпусна ръка и объркано смръщи чело. Погледна свитата в леглото фигурка, разтърсвана от хълцания, и смутено попита: — Да не ти причиних болка?
— Тази болка не е телесна — отговори колебливо и с жален тон Айслин.
— Не плака така, дори преди да те напусна. Какво ти стана сега? — Наведе се и отмахна мократа къдрица от лицето й. — Кажи ми го, моля те!
Ала младата жена само поклати глава. Продължаващите въпроси предизвикаха нов поток от сълзи. Вулфгар се отпусна в леглото и дълбоко въздъхна. Жените бяха странни същества…
Мина доста време, докато Айслин се успокои. Вулфгар постепенно се пренесе отново в света на приятните неща и дълбоко заспа. Когато дъхът му стана равномерен, младата жена предпазливо се надигна и изтри сълзите от лицето си. Притисна колене до голите си гърди и ги обви с ръце. Очите й се впиха в неподвижната мъжка фигура и огледаха внимателно всяка подробност от тялото му. Засрамено си припомни страстните си изблици преди малко и си каза, че този мъж отново я беше взел, без да й се закълне в любов и без да обърне внимание на чувствата й. А нейното тяло му се подчини без остатък. Едва сега, когато беше потънал в дълбок сън, почувства известно превъзходство. Можеше да целуне твърдите устни, без да се изложи па подигравателния му поглед.
Айслин дълго не можа да откъсне очи от спящия мъж. Лицето с остро изсечените черти изглеждаше почти грубо, но това сякаш го нравеше още по-привлекателно.
С облекчение установи, че по тялото му няма нови рани. Дълбокият прорез на крака междувременно беше зараснал и беше оставил само дълъг червен белег. Издърпа завивките върху него, защото в стаята беше хладно, после внимателно се изправи и започна да се облича.
Навлече извехтялата гуна и смръщи чело. Уплаши се от мига, когато трябваше да се появи пред него в този вид. Беше сложила в багажа си жълтия плат, ала нямаше време да си ушие нова роба. Трябваше да се примири. Надигналият се в сърцето й гняв срещу крадливата Гуинет също не можеше да промени положението. Е, нали имаше и друга предимства. Щеше да се възползва от тях. Утешено прокара ръка по дългите златни коси и си каза, че поне тях Гуинет не може да й отнеме. Със задоволство си припомни как Вулфгар седеше и безмълвно я наблюдаваше, докато тя се опитваше да ги прибере под мрежичката.