Въздъхна с тъга и отново застана пред леглото. Беше й невъзможно да запази самообладание пред мъж като него. Вече знаеше, че е способна на дълбока страст, и това правеше намерението й да се държи настрана още по-неосъществимо.
Ядоса се на слабостта си и се обърна да разгледа спалнята. Остана възхитена от разкошното обзавеждане. Спря за миг пред грижливо подредените одежди и оръжия на Вулфгар и по устните й пробяга нежна усмивка. Този мъж не понасяше небрежността, нито претрупаната елегантност. Обясняваше си това с тежките му детски години. Припомни си колко често твърдеше, че няма намерение да раздава за дреболии трудно припечеленото злато. Но все пак й беше изпратил скъпоценния жълт плат! Може би не беше толкова равнодушен към нея, колкото показваше на вид…
Вулфгар спа малко. Още не беше станало обед, когато се надигна, изми умореното си лице със студена вода и бързо се облече. Без да каже дума, изгледа изпитателно крехката фигурка край огъня. Айслин се изчерви и се приведе над скъсаната риза, която кърпеше. Пръстите й потрепериха.
Едва когато Вулфгар застана пред нея напълно облечен, спокойствието й се възвърна. Помоли го да седне на пейката и посегна към острата си кама. Приготви пяна от лавандуловия си сапун и топла вода и насапуниса лицето и врата му. Обръсна го внимателно, после подстрига израслите му коси.
Вулфгар доволно въздъхна.
— Вашите таланти ужасно ми липсваха по пътя — оплака се той. — Санхърст така ме стърже, че лицето ми се покрива с рани.
Айслин сдържано се усмихна. После отблъсна ръката, която се плъзгаше по тялото й.
— Е, милорд, ако не ставам за друго, ще ме използвате поне като лакей.
— Не ми се вярва, че бих търпял до себе си лакей с толкова привлекателна закръгленост — изръмжа недоволно мъжът. Ала после отново се усмихна. — Е, все пак ще си помисля върху предложението ви.
— Ами! — озъби се Айслин и опря острието в гърлото му. — Сигурна съм, че Санхърст ще протестира, ако се отнасяте с него толкова зле, колкото с мен. И какво получавам за това? Май ще се изкуша да ви прережа гърлото. — Вдигна камата, отряза една дълга къдрица и я хвърли в огъня.
Вулфгар остро я изгледа.
— Не си играй с оръжието, вещице! Не искам да заприличам на южните варвари, които украсяват голия си череп само с един кичур.
— Много ми се иска да ви острижа гривата — отговори шеговито Айслин, потопи парче лен в горещата вода и го плесна през лицето. — Така най-после ще имам мира от младите вдовици, които напират да заемат мястото ми.
Отговорът на Вулфгар не се чу под горещата кърпа. Когато Айслин най-сетне благоволи да я свали, лицето му беше силно зачервено. В очите му просветна нежна подигравка.
— Май е по-добре да се върна отново към Санхърст.
Айслин разпери поли и се сниши в дълбок поклон. После през смях отговори:
— Както желаете, сър. Аз съм ваша робиня и трябва да се подчинявам.
— Няма нищо — отговори с принудена усмивка той.
Надигна се от пейката, наметна жакета и препаса късия меч. Погледна избелялата й гуна и се намръщи.
— Надявах се да ви видя в жълтата роба, Айслин. Реших, че този светъл и радостен цвят подхожда отлично на лицето ви.
Младата жена сведе очи и смутено приглади старата си дрешка.
— Когато се появи Гоуейн, не ми остана време да си ушия нова роба. А преди това трябваше да крия плата дълбоко в раклата си, за да го опазя от крадливи ръце.
— Боя се, че скоро ще се превърнете в небрежна старица, Айслин — укори я шеговито той. — Нали съм виждал раклата ви. В нея имаше и по-нови неща от тази извехтяла дрешка. — Обърна се и въпросително вдигна вежди. — Може би искахте да събудите в сърцето ми съчувствие?
Айслин поруменя от гняв и решително поклати глава.
— В никакъв случай! Ала в Даркенвалд има един човек, който реши, че има голяма нужда от моите дрехи. За съжаление нямах достатъчно средства да възстановя загубите. Това е всичко. — Отиде при вързопчето си и извади жълтото кадифе. — Донесох плата със себе си, Вулфгар. Веднага ще се заема с ушиването на новата роба. Обещавам ви да бъда готова само след два-три дни.
Мъжът изръмжа нещо неразбираемо и я поведе надолу към залата. Настани я начело на масата. Хлин побърза да им поднесе обяда. Момичето страхливо изгледа едрата фигура на господаря си и побърза да се отдалечи. Санхърст се надигна да ги поздрави и се приведе отново над работата си. Тъкмо почистваше оръжията и бронята на Вулфгар. Айслин изненадано се запита кой ли е този силен момък, чиито лице и коси издаваха, че скоро са загубили украсата си. Вулфгар се усмихна, усетил любопитството й.