Върнаха се в залата, където Айслин нетърпеливо ги очакваше. Вулфгар не каза нищо. След известно време младото момиче пристъпи към него, сложи ръка върху неговата и умолително проговори:
— Никога не съм идвала в Лондон, Вулфгар. Много ми се иска да разгледам забележителностите на града. Позволявате ли следобед да се разходя по улиците и… — Страните й се обляха в руменина. — … да си купя някои дреболии?
Лицето на мъжа се помрачи. Айслин поруменя още повече, когато погледът му се плъзна по овехтялата й гуна. Думите му се забиваха като ножове в сърцето й.
— Не — гласеше мрачният отговор. — Не е време сама жена да се разхожда по лондонските улици. Нито аз, нито хората ми можем да се отделим от задълженията си засега. Най-добре е да останете в този дом, където сте защитена от здравите му стени. Може би друг път ще имам време да ви придружа.
Айслин разочаровано кимна. Ала в очите й проблесна нова надежда, когато младият Гоуейн й предложи услугите си. Вулфгар изръмжа сърдито и момъкът стреснато млъкна. Рицарят наметна дебелата пелерина и все още сърдит, изскочи навън.
С натежало сърце Айслин се зае с домакинските си задължения. Поръча на Хлин и Санхърст да почистят залата и с бавни крачки се изкачи в спалнята. Започна да подрежда вещите си, когато силният тропот на конски копита я накара да хукне към прозореца. Приведе се и видя Вулфгар да препуска надолу по улицата. За кой ли път се запита защо този твърд и затворен мъж се връща непрекъснато при нея и веднага след това я напуска…
Слънцето огря града, ала само за кратко. Скоро улиците отново потънаха в мъгла.
Айслин разстла върху леглото жълтото кадифе и започна да разкроява новата гуна. Нямаше с какво да я украси, ала беше твърдо решена да я направи колкото се може по-красива.
Скоро откъм залата се чу шум и младата жена се сепна. Сигурно мъжете се връщаха да ядат. Ала само след миг забързаните стъпки на Хлин се изкачиха по стълбата. Прислужницата нетърпеливо зачука на вратата. Айслин й извика да влезе и стреснато отстъпи назад, когато заедно с момичето в стаята й нахлуха дузина непознати хора. Хлин с хихикане сви рамене и вдигна ръце с добре изигран ужас.
Чираци мъкнеха тежки топове с платове — скъпоценно кадифе, и избрани коприни и кожи. Следваха ги шивачки с големи ножици, рула с конци и какви ли не рюшове. Накрая се появи и мършавият майстор-шивач, който се поклони дълбоко пред Айслин и покорно я помоли да се качи върху пейката, за да й вземе мерки. След като я премери от всички страни, започна да дава указания на помощничките си.
Айслин дойде на себе си едва когато една шивачка посегна към жълтото й кадифе. Седна на леглото и подробно обясни на жените какъв модел желае. Платът трябваше да се превърне в елегантна роба с надиплени ръкави и тесен корсет. Деколтето трябваше да бъде, дълбоко и от него да се показва нагръдник от бледожълта коприна.
Скоро в спалнята закипя трескава работа.
Жените крояха и шиеха, помощниците им подаваха необходимите неща и събираха изрезките. Айслин едва смогваше да пробва новите одежди. От всички страни я засипваха с въпроси или искаха съгласието й. Един пъхна краката й в полуготовите жълти пантофки, друг разгърна пред очите й кожи на лисици, норки и соболи, от които трябваше да се ушият яки и маншони. Колкото по напредваше следобедът, толкова по-усърден ставаше майсторът. Не всеки ден имаше такъв късмет — да украси с изкуството си такава прекрасна жена и да се надява на най-богатото възнаграждение досега.
Късно следобед Вулфгар седеше сам в полупразна кръчма. Не искаше да бие на очи. Седна до огъня и замислено се загледа в пламъците. Кръчмарят му поднесе чаша с вино.
Беше свършил работата си и можеше да се прибере у дома. Ала много добре знаеше, че шивачът и помощниците му не са завършили работата си. Потръпна при мисълта за разходите, които си беше позволил, и бързо си наля втора чаша от силното червено вино. Но да бъде проклет, ако позволи на Айслин да се разхожда в тези стари дрипи! Съзнаваше къде се крие причината за мизерното й облекло и гневът стягаше сърцето му. Гуинет беше използвала отсъствието му и беше награбила всичко, което беше могла. Какво ли беше направила със златото, което й беше дал? Сигурно го беше изхарчили за дреболии. Ах, тия жени! Никога нямаше да ги разбере. Гуинет имаше любеща майка, баща й не беше я изгонил от дома си и въпреки това беше злобна като отровна змия.
Колкото повече пиеше, толкова повече мислите му се отклоняваха от несъщата му сестра. Айслин отново завладя съзнанието му. Никоя жена на света не можеше да остане равнодушна към такъв царски подарък. Ако изобщо имаше нещо, което да наклони везните в негова полза, това бяха богатите подаръци.