По дяволите, каза си той, тази жена получи от мен повече, отколкото всички останали, взети заедно. Изгледа мрачно празната си чаша и побърза да я напълни. Защо продължава да се дърпа? Каква игра играе? Почти съм сигурен, че ме обича. Ала не мога да се доближа до нея освен в минутите на страстта. Веднага след това ми бяга колкото се може по-далеч.
— Сега обаче край! — изтръгна се от гърдите му. — Колкото и да ми струваха тия парцали, те ще завоюват окончателно благоразположението й.
Представи си я в новата рокля и усмихнато изпразни чашата. Когато понечи да я напълни отново, от каната се отцедиха само няколко капки. Гръмко заповяда да му донесат цял мех от този прекрасен нектар.
След безкрайни часове на сладостни мечти над масата му падна тъмна сянка. Вулфгар вдигна очи и видя изправения пред себе си кръчмар.
— Времето напредна, милорд — промълви учтиво мъжът. — Трябва да затварям. Ще прекарате ли нощта под моя покрив?
— Не, добри човече, не. Тази нощ трябва на всяка цена да се прибера в собственото си легло.
Надигна се с несигурни движения и мушна меха под мишница. Наброи няколко монети в протегнатата ръка на кръчмаря и бавно закрачи към верния Хън, който отдавна чакаше господаря си. Животното недоверчиво изпръхтя, усетило необичайното му поведение. Ала застана неподвижно и изчака Вулфгар да го възседне. Най-после мъжът намести краката си в стремената и подкани коня да тръгва. Ала Хън отказа да направи дори крачка. Не реагира нито на окуражителните думи, нито на гневните заповеди.
Привлечен от шума, кръчмарят се появи на вратата и учудено изгледа Вулфгар. После отвърза поводите от дървото пред кръчмата и чу ги подаде. Поклати укорително глава и се скри.
Хън веднага се раздвижи. Без да обръща внимание на думите на господаря си, се насочи право към топлия обор.
Междувременно градът заспиваше. Откъм реката се надигаше гъста мъгла, която бавно забулваше улиците и къщите. Останала сама, Айслин все още не можеше да осъзнае щастието си. Разглеждаше осемте нови рокли, проснати на леглото, и възхитено се усмихваше. Никога не беше очаквала подобна щедрост от Вулфгар!
Посегна към жълтата гуна, сгъна я грижливо и я прибра в раклата. После нареди отгоре и останалите, с изключение на прасковената, която беше решила да облече тази вечер. Хлин разреса дългите плитки и уви косата на господарката си с копринени панделки, за да я вдигне като корона на главата й.
Когато Айслин заслиза по стълбите в новата си рокля, шумът в залата заглъхна. Мъжете впиха очи в прекрасната фигура и нервно пригладиха одеждите си. Най-после Милбърн, най-възрастният измежду тях, се надигна и й предложи ръка. Придружи я до масата и я настани начело. Айслин му благодари със сияеща усмивка.
Сър Гоуейн не можеше да откъсне очи от прекрасното видение насреща си. Въодушевен от изпитата бира, измисляше все нови и нови комплименти. Даже Санхърст отпусна покрития с талк парцал, с който почистваше ботушите на Вулфгар, за да се наслади на прекрасната гледка.
Вечерята почти завърши, когато Бюфон вдигна ръка и помоли за тишина. Капаците на прозорците бяха отворени и всички чуха тропота на копита и високия мъжки глас, който ревеше любовна песен. Отговори му гневният вик на изтръгнат от сън мирен гражданин. После вратата на обора се затвори с трясък и отново настана тишина. Мъжете учудено се спогледаха. Гоуейн комично извъртя очи и Айслин избухна в смях. По стълбата прокънтяха тежки стъпки, придружени от неразбираемо мърморене. Олюлявайки се, Вулфгар се втурна в залата, влачейки след себе си полупразния мях. Направи тържествен жест с ръка и дрезгаво се провикна:
— Поздравявам ви, другари, и вас също, прекрасна демоазел!
Гласът му пресекваше. Смесваше френски и английски думи и норманите едва го разбираха.
Изправи се пред Айслин и пожела да я поздрави с почтителен поклон и целуване на ръка. Ала се препъна и едва успя да се задържи на крака. Залови се за ръката на Айслин и с премляскване целуна лакътя й.
Младата жена никога не го беше виждала в подобно състояние и загрижено попита:
— Какво става с вас, милорд? Да не сте болен?
— Съвсем не, скъпа. Просто ме опиянявате с красотата си. Нека възхваля извънредната ви хубост. — Размаха ръце към другарите си. — Да пием за лейди Айслин! — протръби гръмкият му глас. — За най-красивата жена, която някога е споделяла мъжкото легло!
Вдигна меха към устните си и успя да изстиска няколко копки в гърлото си. Айслин гневно го изгледа, възмутена от неприличните думи. Вулфгар изтри устата си, пусна меха и улови двете й ръце. Вдигна ги до устните си и промърмори: