— Да вървим, скъпа. Нека се оттеглим в спалнята.
Закрачи със сковано достойнство към стълбите, ала още на второто стъпало се спъна и се просна в цялата си дължина на пода. Айслин с въздишка посегна към рамото му и с поглед помоли сър Гоуейн за помощ. Едва сдържайки смеха си, младият рицар хвана господаря си под мишниците и го повлече по стълбите. Двамата трябваше да положат големи усилия, докато стигнат спалнята. Сложиха пияния на края на леглото и той тежко се олюля.
Айслин сърдечно благодари на Гоуейн и грижливо заключи вратата. Обърна се към Вулфгар, който се беше надигнал и се приближаваше към нея с протегнати ръце. Понечи да я прегърне, ала тя се дръпна и мъжът политна към вратата. Залови се за окачените на стената дрехи и се строполи на пода заедно с тях. Роклята на Айслин се уви около главата му и ръцете му безпомощно се замятаха във въздуха.
Айслин улови ръцете му и се опита да го успокои.
— Спрете, Вулфгар. — Когато мъжът не я послуша, гласът й прозвуча остро и заповеднически: — Спрете веднага, чувате ли!
Най-после успя да го освободи от дрехите и го отведе в леглото. Окачи нещата по местата им и застана пред него. Опита се да измъкне ризата през главата му, ала Вулфгар сключи ръце около талията й. Айслин сърдито изкрещя и го заблъска с две ръце по гърдите.
Странно, но мъжът веднага се подчини. Беше сигурен, че тази нощ жената насреща му доброволно ще се подчини.
Айслин успя да събуе обувките и панталоните му, натисна го в леглото и го зави до брадичката. После отиде до огъня, следвана от жадния му поглед, и започна да се съблича. Сгъна грижливо новата гуна, развърза панделките от косите си и ги разпусна свободно. Свали долната риза, изтича към леглото и се пъхна под топлата завивка.
Ей сега силната мъжка ръка щеше да посегне и да помилва нежно тялото й. Ала очакването остана напразно. Само след минута прозвуча тихо хъркане. Айслин се усмихна, сви се на кълбо и се опря в топлия му гръб. Скоро заспа и тя.
Когато отвори очи, през прозореца нахлуваше ярка слънчева светлина. Денят отдавна беше настъпил. Бяха я събудили странни шумове, идващи от ъгъла с каната за миене. Айслин се уви в дебелата завивка, без да може да задържи смеха си. Чу плисъка на водата, а после и проскърцването на леглото, когато Вулфгар се изтегна до нея. Обърна се с намерение да му пожелае добро утро, ала думите замряха на устните й. Мъжът й беше обърнал гръб. Побутна го по рамото, за да го накара да се извърне към нея, и едва не избухна в смях от нещастния му вид. Очите му бяха стиснати, устните изкривени в болезнена гримаса, а здравият вчера тен на лицето му днес беше странна смесица от сиво и зелено. Айслин издърпа завивката до брадата му. Когато отново погледна лицето му, видя, че сивите очи са кръвясали, а миглите са синкави и подути.
— Капаците — промърмори безсилно Вулфгар. — Бихте ли затворили капаците, Айслин! Светлината забива хиляди остри копия в мозъка ми.
Айслин наметна едно одеяло и побърза да изпълни молбата му. После добави дърва в огъня и отново се пъхна в леглото. Потърка се като котка в топлото му тяло, ала Вулфгар сърдито изскърца със зъби.
— Внимавайте, моля ви — простена той. — Главата ми е пълна с кисело вино като стар мях, а езикът ми е надебелял като вълча кожа.
— Бедният ми Вулфгар — промърмори утешително Айслин. — Как няма да се разболеете, като сте погълнали огромни количества вино. А радостите, които ни дарява виното през нощта, са нищо в сравнение със страданията, които ни причинява на другата сутрин.
Вулфгар измъчено простена.
— Май съм взел в леглото си не жена, а философ. Надявам се, че между многото ви други таланти се крие и дарбата да излекувате главата ми.
Айслин замислено прехапа устни.
— Да, може би… Ала се боя лекът да не ви се стори по-страшен от самата болест.
Мъжът посегна към ръката й и я притисна до трескавото си чело.
— Ако преживея този ден, ще те възнаградя богато — обеща тържествено той.
Айслин с усмивка кимна и се надигна от леглото. Отиде до огъня и пъхна машата между дървените въглища. Стри сухи билки в една чаша и изсипа върху тях мътна течност. Допълни чашата с вино и внимателно я разбърка. После извади от огъня нагорещеното желязо и го потопи в чашата. В стаята се разнесе горчив аромат.
Усмихна се като хлапак и пристъпи към Вулфгар, който недоверчиво я наблюдаваше.
— Изпийте го на един дъх, бързо — подкани го тя.
Вулфгар с мъка се надигна на лакът и посегна към чашата. Помириса питието и смръщи нос. Лицето му още повече позеленя. Очите обвинително се впиха в лицето й. Ала Айслин енергично побутна чашата към устните му.