— Пийте бързо. Уверявам ви, че ще ви се отрази добре.
Рицарят пое дълбоко въздух и задържа дъха си, докато погълна наведнъж горчивото питие. Отпусна чашата и се потърси. Скоро тялото му потръпна и в стомаха му се надигна горчива вълна. Айслин чу куркането на червата му и с усмивка отстъпи назад. Очите на мъжа се разшириха от ужас. Скочи като ужилен от леглото и въпреки студа се втурна към ъгъла на стаята, където беше оставено нощното гърне.
Айслин се скри под завивките и усмихнато се загледа в нервно потръпващия му гръб. Когато след известно време Вулфгар се върна в леглото с треперещи крака и обвинителен поглед, младата жена невинно вдигна очи. Повече мъртъв, отколкото жив, норманинът се отпусна на мекия матрак и придърпа завивките над изтощеното си тяло.
— Не съм срещал досега такава отмъстителна жена. Откъде се взе у вас тази злоба? Ако преживея този ден, ще ви пратя в манастир.
Айслин се надигна и с усмивка се вгледа в бледото му лице.
— Какво говорите, Вулфгар? — попита весело тя. — Би трябвало да знаете, че само законният съпруг има право да накаже жена по този начин.
— Ох! — простена Вулфгар, разтърсен от нови болки. — Даже в този ужасен миг залагате стръвта си. Не ви ли е достатъчно, че дяволското питие едва не ме уби?
— Дадох ви само пречистващ балсам — отговори тихо тя. — Отровата напусна тялото ви и скоро ще се почувствате по-добре.
Вулфгар предпазливо опипа главата си.
— Гледай ти! Вече почти не изпитвам болка. И съм гладен като вълк. Готов съм да изям цял вол.
Надигна се и я погледна с искрена нежност.
— Зарадваха ли ви роклите, които приготви шивачът?
Айслин усърдно закима с глава и медноцветните къдрици се разпиляха като съскащи змии по завивките.
— Никога не съм виждала по-прекрасни одежди. Много ви благодаря за щедрия подарък, Вулфгар. — Приведе се и нежно го целуна по бузата. — Те са достойни за самата кралица. Сигурно сте дали за тях цяло състояние.
Рицарят вдигна рамене с подчертано равнодушие и впи очи в надникналите изпод завивката закръглени гърди. Айслин изглежда не забеляза пламъчето в очите му. Смръщи чело и загрижено промълви:
— Ала се боя, че ще споделят съдбата на другите ми дрехи. Прекалено красиви са и непременно ще събудят завист в женските сърца.
— Това е моя грижа — успокои я великодушно Вулфгар.
Айслин се сгуши в него и плахо попита:
— Значи роклите наистина са моя собственост? И мога да ги нося, когато си поискам?
— Разбира се. Да не мислите, че ви правя подаръци, а после си ги вземам обратно? — попита укорително Вулфгар.
— Какви претенции може да има една робиня, която зависи изцяло от желанията на господаря си? — въздъхна Айслин, ала веднага се развесели. — Май съм първата, която се облича в такива великолепни рокли. Жените в Даркенвалд ще се поболеят от завист. Какво ще им кажете, когато ви попитат защо робинята се разхожда в скъпоценни нови одежди?
Вулфгар ядосано изръмжа:
— Само злият език на Гуинет е в състояние да зададе подобен въпрос. Моя работа е как харча парите си. Щом съм решил да правя подаръци, ще ги правя независимо от волята й. Не дължа сметка нито на нея, нито на която и да било друга жена.
Айслин меко прокара пръст по мускулестите му гърди.
— Тогава съм ви двойно задължена, милорд. Аз също съм само жена…
Вулфгар я притисна до себе си и дълбоко вдъхна аромата на косите й.
— Ти си много по-ценна от всички останали. Само затова те държа до себе си.
Айслин сви рамене.
— Въпреки това си оставам ваша робиня. Не струвам повече от обикновената проститутка. В какво отношение означавам за вас повече от другите жени?
Мъжът презрително се изсмя.
— Да не мислите, че ще отворя толкова щедро кесията си за всяка, жена? Не се ли чувствате поласкана, че ви поставям над посестримите ви?
— Не, Вулфгар — отговори сериозно Айслин. — Къде виждате разликата между мен и тях? В очите на света си оставам само една курва…
Мъжът се приведе над нея.
— Какво ме интересува мнението на другите? Остави ги да си чешат злите езици. — Притисна устни в нейните и задуши в зародиш възраженията, които напираха на езика й. Страстно плъзна ръка по мекия й гръб, към закръглените бедра.
Айслин потръпна от болка, защото ръката му докосна белега от удара с камшик. Вулфгар сърдито изкриви лице и повдигна завивката. Като видя посинялата ивица, присви очи и гневно процеди:
— Какво означава това?
— Само белег, нищо друго — прошепна тихо Айслин. — Паднах и…
От гърлото му се изтръгна несдържано ръмжене. Седна в леглото и я издърпа на скута си.
— Да не ме смятате за глупак! — Гласът му прозвуча заплашително тихо. — От пръв поглед разпознах следата от камшик.