Айслин положи всички усилия да издържи на погледа му. Очите й се замъглиха от сълзи.
— Причинявате ми болка, Вулфгар. — Рицарят разхлаби хватката си и младата жена нежно се притисна до гърдите му. — Нищо лошо не се е случило. Скарахме се за дреболии. Вече всичко се оправи. — Помилва гърдите му и зашепна: — Белегът ще изчезне скоро. Моля ви, забравете го. Нека оставим нещата, както са.
Изплъзна се от ръцете му и започна да се облича. Вулфгар не сваляше поглед от пълните й със сълзи очи. Това момиче не преставаше да го учудва. Не само беше красива и умна, но притежаваше и учудваща чувствителност. В сърцето му се надигна неподозирана нежност. Понечи да я притисне в обятията си, да я притисне до силните си гърди, да я защити от злините на света…
Ала бързо отърси от себе си тази проява на слабост и сърдито се извърна. Тия жени! Нарочно играят ролята на беззащитни и безпомощни, за да омотаят мъжа в паяжината си.
Изправи се и доволно се протегна, изненадан от доброто си състояние.
— Не мога да повярвам! Дяволското ти питие все пак помогна, скъпа. Ела, нека се възползваме от хубавия ден. В Лондон има голям коледен пазар. Нали пожела да разгледаш града.
Разпери ръце и Айслин политна в прегръдката му. Вулфгар нежно целуна високото чело, после и устните.
— Като си помисля, Лондон ще ти се възхити много повече, отколкото ти на него — произнесе със задавен глас той.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Утринното слънце беше прогонило нощната мъгла, когато четирима рицари, придружени от красиво момиче, напуснаха голямата търговска къща и се отправиха към центъра на града. Скоро излязоха на една от широките улици, където бяха разположени десетки шатри на пътуващи търговци. Кресливи гласове подканяха благородните дами и господа да разгледат изложените стоки. Мимове и комедианти със скрити зад ярко изрисувани маски лица показваха изкуството си и се опитваха да спечелят благоволението на зрителите с груби шега. Имаше и акробати, които се изхвърляха високо във въздуха от трамплина и другарите им трябваше да ги уловят. Навсякъде се предлагаха вино, сладкиши и какви ли не вкусни неща. Хората ядяха и пиеха до насита. Ала трябваше да се внимава, защото сред тълпата се движеха и много джебчии, мошеници и друга подобна пасмина.
Докато се придвижваха през тълпата, Айслин често избухваше в звънък смях. Млади мъже, подмамени от красотата й, тръгваха след малката група, ала когато се осмеляваха да се приближат повече, срещаха заплашителния поглед на две стоманеносиви очи. Младата жена забавяше крачка пред всяка сергия, а когато нещо й харесваше, винаги се намираше рицар, който да го закупи за нея.
Айслин възнаграждаваше с весел смях всяка шеговита забележка на сър Гоуейн, а сухият хумор на Вулфгар й доставяше истинска наслада. Дори Бюфон, обикновено тих и вглъбен в себе си, се зарази от веселостта й. Милбърн направо се задушаваше от смях.
Така мина почти целият ден. Най-после умореното момиче помоли да го върнат в къщи. Свиха в тиха странична уличка и скоро достигнаха сигурното пристанище на новия си дом. Хлин ги очакваше с топла вечеря. Беше пристигнал пратеник на Вилхелм, който приканваше всички лордове и рицари да вземат участие в коледната служба, на която щеше да присъства и самият крал. След това щеше да се състои и представянето в двора. На следващата вечер Вилхелм даваше първия си голям пир. Тази вест разруши с един удар надеждите на Айслин да прекара поне още един ден в компанията на Вулфгар, преди задълженията да го погълнат отново.
След като раздигнаха трапезата, мъжете насядаха край огъня и заговориха за разни неща. Ала скоро се оттеглиха по стаите си, за да се подготвят за напрегнатия утрешен ден.
Едва влязоха в спалнята, когато Вулфгар със заповеднически жест изпрати Хлин да си върви. С треперещи пръсти съблече новите одежди на Айслин, вдигна я в силните си ръце и я отнесе в леглото. Люби я с цялата си нежност, ала отново остана горчиво разочарован, защото момичето съвсем не реагира така, както беше очаквал. Макар че успя да събуди желанието й и двамата заедно достигнаха върха на страстта, веднага след това Айслин му обърна гръб и горещите й сълзи намокриха възглавницата. Мъжът дълго лежа буден, втренчил очи в тавана, измъчван от горчиви съмнения.
Айслин седеше на леглото и наблюдаваше Вулфгар, който приготвяше празничните си одежди. Както обикновено, рицарят беше избрал облекло в червено и черно. Заповяда на Санхърст да му приготви ваната и прибави към водата малко сандалово дърво, за да заличи миризмата на лавандула, която сякаш се беше сраснала с тялото му. Айслин сърдечно се засмя.