— Следващия път, когато пожелаете да споделите банята ми, ще предоставя на вас избора на ароматни соли — заяви весело тя.
Вулфгар се отпусна във ваната и изръмжа нещо неразбрано.
— Късно ли ще се върнете, Вулфгар? — беше следващият, доста по-колеблив въпрос. — Да забавя ли вечерята?
Мъжът отпусна кърпата и дяволито я изгледа.
— Хората ми ще се хранят както обикновено. Но ние ще се задържим доста дълго. Подобни празници обикновено свършват късно през нощта.
Айслин разочаровано въздъхна.
— Без вас денят ще бъде дълъг, Вулфгар.
Мъжът избухна в смях.
— Денят наистина ще бъде дълъг, скъпа, ала вие ще го прекарате до мен.
Айслин скочи като опарена и буйните коси се разпиляха по раменете й. Забеляза развеселения му поглед и побърза да се увие в одеялото. После със съмнение в гласа промълви:
— Аз съм саксонка, Вулфгар. Не ми е мястото там.
— Мястото ви е, където ви поставя аз. В двореца ще има още много саксонци. — Вдигна усмихнато поглед и продължи: — Във всеки случай те ще дойдат, движени от съвсем други чувства. Не се бойте, Айслин. Имам доверие в чувствителността и куража ви. Не сте като другите момичета, които бъбрят какво ли не. Разбира се, принадлежите към неприятелите ни, но… — Веждата му подигравателно се повдигна. — …рядко се срещат неприятели, които умеят да доставят такова удоволствие.
— Вие сте подъл — процеди през стиснати зъби Айслин. Вулфгар отметна глава назад и отново избухна в смях.
— Никога не съм била в кралски двор — опита се да го разубеди тя. — Може да си имате неприятности заради мен.
Вулфгар я изгледа с истинска нежност и се постара да обясни:
— Английският двор е пълен с дебели саксонки, които упорито ме ухажват. Не само хихикащите момиченца, а и изсушените девици по на трийсет години ми правят мили очи. Затова няма да ми създадете неприятности, даже напротив. Така ония глупачки ще разберат как трябва да изглежда жената, която има право да стои до мен.
— Моля ви, Вулфгар — прошепна несмело Айслин. — Там ще бъде кралят, придружен от всички свои благородници. А аз… Няма кой да ме придружи. Всички ще ме сметнат за ваша метреса.
Мъжът презрително махна с ръка.
— Само защото не сте придружена от някоя тлъста лейди, която не ви изпуска от очи? — Усмихна се и прибави: — Мога да кажа, че сте ми сестра. — Ала веднага поклати глава. — Не, не бива. Като видят как ви гледам, веднага ще заподозрат нещо още по-лошо. Нищо чудно да ни обвинят в кръвосмешение. Най-добре да понасям стоически любопитните им погледи.
Айслин жално промърмори:
— Все пак е най-добре да ви чакам тук, Вулфгар…
— Не искам да ви оставям сама. Не ми споменавайте и дума за това. Обличайте се.
Айслин разбра, че няма смисъл да му противоречи, и се затече към вратата. Извика Хлин и момичето веднага се появи. Вулфгар се потопи дълбоко във ваната и с усмивка се вслуша в спора на двете жени, които оживено се заеха да обсъждат облеклото и фризурата.
Скоро му омръзна и повика Айслин:
— Не ми се иска да изплаша отново малката Хлин, скъпа, но е крайно време да изляза от ваната, ако не искам да умра от студ. Затова я отпрати някъде по-далеч.
Айслин с усмивка изпрати момичето да донесе нещо. Вулфгар се изтри с хавлията и започна да се облича. Изгледа я отстрани и подхвърли:
— Бих желал да облечеш жълтата гуна, Айслин. С нея ще изглеждаш прекрасно.
— Моля ви, монсеньор, не настоявайте. Бих желала да запазя тази роба за друг случай.
— Може ли да има по-важен случай от представянето в двора?
Момичето го дари с омайна усмивка.
— В момента не бих желала да говорим за това, Вулфгар. Само ще ви припомня, че ме оставихте свободно да разполагам с дрехите си.
Рицарят неохотно кимна.
— Просто искам днес да сте най-красива от всички. Този цвят ви стои особено добре.
Айслин пристъпи пред него и нежно положи ръце на широките гърди.
— Ще се облека така, че да ви харесам, милорд, повярвайте! Виолетовите очи се впиха в неговите и Вулфгар не можа да устои на нямата им молба. Сърдито изръмжа:
— Правете, каквото ви харесва.
Айслин обви ръце около врата му и го целуна по бузата с бурни благодарствени думи. Мъжът сърдито се извърна настрана. Ала когато след минути я видя в избраната от нея гуна, взе твърдо решение никога вече да не се опитва да й влияе в избора на облеклото.
Новата дреха беше бледожълта, затворена високо по врата, с широки дълги ръкави. Стройната талия беше пристегната с тънък златен колан, на който висеше инкрустираната с бисери кама. В косите бяха вплетени тесни панделки, украсени с бели копринени цветя. Младото лице изглеждаше чисто и невинно като на дете.