Вулфгар беше преживял много приключения, но никога не беше заставал пред такава завладяваща красавица. Сети се, че на празника ще присъства и Рейнър, и за миг загрижено се запита дали явяването на Айслин няма да му създаде нови неприятности с този човек. Може би все пак трябваше да я остави у дома. Ала не можеше да понесе мисълта, че ще се отдели от нея за цял ден. Освен това имаше и друга причина, поради която желаеше да я има до себе си по време на пиршеството. Никога не се беше чувствал особено добре в кралския двор. Той беше воин, а не придворно конте. По време на боя отлично знаеше кой е неприятелят му и се опълчваше срещу него в открита и честна борба. Ала не понасяше дворцовите интриги. Ако вземеше със себе си Айслин, поне този път можеше да се забавлява необезпокоявано.
Младата жена кокетно се завъртя пред него и очаквателно попита:
— Е, монсеньор, харесвам ли ви така?
Не можа да види светналите му очи, защото Вулфгар побърза да се прикрие с обичайната подигравателна усмивка.
— Май искате насила да изтръгнете някой комплимент, скъпа?
Айслин сърдито вирна нос.
— Не можете да ме обидите. — Изгледа го дяволито през рамо и с усмивка заяви: — За разлика от вас, аз съм много по-великодушна, монсеньор. Намирам, че днес изглеждате особено добре. Сигурно няма да успея да ви опазя от хихикащи девойчета и зажаднели за мъж вдовици.
Божествената служба беше дълга и уморителна. Непрекъснато се изправяха от твърдите пейки и коленичеха на каменния под, подканяни от твърдия глас на архиепископа. Вулфгар всеки път поглеждаше скритом към Айслин и сър задоволство установяваше, че любимата му е надарена с учудващо самообладание. Момичето седеше със скръстени ръце и смирено сведена глава и вдигаше поглед само след края на някоя молитва.
Когато й помогна да се изправи на крака след края на службата, беше възнаграден с топла, щастлива усмивка. И по-късно, в тронната зала, Вулфгар не престана да се възхищава на естествената прелест и спокойното достойнство, които се излъчваха от цялото й същество. Бяха ги притиснали в един ъгъл, защото повечето благородници нетърпеливо очакваха да бъдат представени на краля.
Внезапно пред тях застанаха веселите пияници, които бяха задържали Вулфгар до късно през нощта в деня на коронацията. Поздравиха го с весели викове, без да свалят очи от Айслин. Макар и неохотно, трябваше да ги представи на своята дама. Мъжете разпалено се заеха да я уверяват в близките си връзки с Вилхелм, сякаш искаха да подчертаят низкия произход и неустановеното положение на придружителя й.
Някои се опитваха да целуват ръката й по-дълго, отколкото беше прилично, ала Айслин винаги съумяваше да се изплъзне — любезно, но със спокойна решителност. Отговаряше учтиво на въпросите и умело заобикаляше нахалното любопитство. Вулфгар отново остана доволен от решението да я вземе със себе си. Вече беше сигурен, че момичето ще съумее да се справи и в най-големия кралски двор.
Известиха за пристигането на краля. Започна представянето. Вулфгар усети как ръката на Айслин се пъхна в неговата и замислено я изгледа. Много му се искаше да изрази с думи признателността и възхищението си, ала устните отказаха да му служат. Усмихна се една забележимо и топло стисна ръката й. Когато повикаха следващия рицар да пристъпи пред краля, Айслин изплашено трепна. Веднага позна Рейнър де Март. Сякаш почувствал погледа й, норманинът се извърна и й помаха с нахална усмивка. Очите му се насладиха на разцъфтялата й красота. Айслин се почувства разсъблечена с поглед и укорително се обърна към Вулфгар:
— Не ми казахте, че Рейнър също ще присъства на празненството.
Вулфгар се вгледа в зачервеното й лице и спокойно отговори:
— Научете се да гледате Рейнър право в лицето и без всякакъв страх, скъпа. Това е по-безопасно, отколкото да му обръщате гръб. Само така ще се предпазите от удар с кама.
— Но това значи да разголя гърдите си пред подлото му острие — отговори с нежна ирония Айслин.
— Не се бойте, мила — усмихна се Вулфгар. — Не ми се вярва прекрасната ви гръд да бъде изложена на подобна участ. Рейнър не е чак толкова глупав.
Двамата отново посветиха вниманието си на церемонията, която протичаше тържествено и сковано. Вилхелм се стори на Айслин много привлекателен: едър и строен като Вулфгар, ала още по-представителен във великолепните парадни одежди. Коленичилият Рейнър направо се губеше пред грамадния си господар. Очите на Вилхелм пронизваха фигурата му със спокойно достойнство. Когато рицарят се надигна, беше удостоен с едва забележимо кимване.