По лицето на краля нямаше и следа от човешка топлота и привързаност. Едва когато към трона се приближи Вулфгар, Вилхелм се отпусна назад с доволна въздишка. Чертите му изгубиха скованото достойнство.
Ала само след миг пред лицето му отново падна маска. Нито за Вулфгар, нито за него беше полезно да изразяват пред всички привързаността си. Рицарят коленичи пред краля си и в сърцето на Айслин нахлу топла вълна. Очите й не виждаха никого другиго. Благородните саксонски дами бяха запленени от могъщата фигура на норманския рицар и из залата се понесе едва сдържан шепот. Вулфгар сякаш не забелязваше любопитството им. Върна се спокойно до Айслин и веднага посегна към ръката й.
— О, милорд, вие отново завладяхте бедните женски сърца — усмихна се тя. — Колко метреси сте събрали по този начин?
Вулфгар тихо се изсмя.
— Вие сте първата ми истинска метреса, мила моя. Никога не съм се забавлявал с някоя жена повече от две-три нощи. — Целуна ръката й и хвърли равнодушен поглед към околните. — Междувременно свикнах с новото положение и се питам защо не съм ви намерил много по-рано.
Много му се искаше да я вземе в обятията си и да я целуне въпреки очевидното любопитство на присъстващите. Ала в този миг висок глас възвести началото на пиршеството.
Вулфгар я отведе до определеното им място и Айслин нетърпеливо се огледа. Веднага забеляза чакащия до стола си Рейнър. Рицарят се усмихна и седна на мястото си едва след като тя беше заела своето. Ароматът на изисканите ястия примамливо я удари в носа. Едва сега си припомни, че много часове наред не е хапвала нищо и със задоволство се зае да се нахрани. Забрави всичко около себе си и едва когато се насити, отново обърна очи към насядалите около масите гости.
Рейнър веднага улови погледа й. Айслин побърза да му обърне гръб, ала много добре усещаше, че мъжът не сваля очи от нея. Гордо изправен на стола си, Вулфгар сякаш не забелязваше нахалството на съперника си. Посочваше й верните хора на Вилхелм и рицарите, които се бяха отличили най-много при завладяването на Англия.
След завършването на вечерята към Вулфгар пристъпи един граф и пожела да разговаря с него по важен въпрос. Двамата мъже се оттеглиха в ъгъла и оставиха Айслин сама на масата. Младата жена спокойно разглеждаше препълнената с благородници зала, докато внезапно забеляза, че някой се е настанил на стола на Вулфгар. Извърна се и срещна подигравателния поглед на Рейнър.
— Простете ми, гълъбице. Нямате нищо против да поседя малко до вас, нали?
Айслин смръщи чело.
— Вулфгар… — промълви тя, ала Рейнър рязко я прекъсна.
— В момента е зает. Желая да разговарям с вас, не с него. — Придърпа стола по-близо до нейния и продължи: — Все още ли не сте проумели, че Вулфгар ви използва само за временно забавление? — Видя гневния проблясък в очите й и се опита да заглади грубостта си. — Или междувременно ви е помолил да му станете жена? А може би ви е отредил в дома си място, по-високо от робското положение? Дори разбрах, че в Даркенвалд вече живее още една дама. А вие продължавате да му служите вярно. Предупреждавам ви, Айслин: когато му омръзнете, другата веднага ще скочи в леглото му и ще ви изгони.
Младата жена страхливо се огледа наоколо, не знаейки как да се отърве от близостта му. Рейнър спусна ръка под масата и улови бедрото й. Айслин потръпна от отвращение.
— Аз мога да ви направя господарка на Даркенвалд и Крейгън — промърмори в ухото й мъжът и горещият му дъх я опари.
— Как смеете! — избухна Айслин и блъсна ръката му. — Какви са тия обещания? Градовете са собственост на Вулфгар!
Рейнър притисна рамо до стола й и я задържа. Нахалната ръка отново се плъзна по бедрото й. Айслин го блъсна с все сила, но жадните му пръсти не изпускаха меката плът.
— Рейнър! — изкрещя младата жена и скочи на крака. Мъжът също се изправи и улови ръката й. Обезумял от дива страст, отново зашепна трескаво на ухото й.
— Свалете мръсните си ръце от тази жена! — проехтя в този миг гласът на Вулфгар. Въпреки спокойния тон, Рейнър отлично усети запалителното му звучене. Стоманената ръка сграбчи рамото му и ю обърна към себе си. — Забравихте ли предупреждението ми? Казах ни, че умея да защитавам собствеността си.
Рейнър вирна брадичка.
— Аз също имам претенции към Даркенвалд. Вие не удовлетворихте нито едно от исканията ми. Аз съм този, който завладя града!
Вулфгар го погледна със заплашително святкащи очи.
— Не смейте отново да ми досаждате с претенциите си. Ваша е вината, че изобщо се стигна до бой.
Рейнър присви очи и изръмжа: