— Вие сте един неблагодарен негодник, Вулфгар. Аз спасих живота ви, не помните ли!
— Така ли? — усмихна се подигравателно Вулфгар. — Хората ми узнаха, че двама нормански рицари се приближили до Кевъншир и подмамили жителите му извън селото. Отвели ги точно до мястото, където ми устроиха засада. Хората познаха цветовете на Вашел, а не се съмнявам, че вторият сте бил вие. Спасили сте ми живота, глупости! Нарочно ме изпратихте на смърт!
Айслин се извърна към него с разширени от ужас очи. Не можеше да понесе мисълта, че любимият й е бил изложен на страшна опасност.
Рейнър нямаше с какво да се защити. Вбесен от изобличението пред очите на целия двор, свали тежките си железни ръкавици и ги запрати в лицето на Вулфгар.
Рицарят спокойно извади меча си, закачи падналите ръкавици и с бързо движение на оръжието ги плесна право в лицето на Рейнър.
— Какво става тук! Защо рицарите ми се карат помежду си? — извика появилият се внезапно Вилхелм. Вулфгар прибра меча в ножницата и сведе глава в дълбок поклон.
Вилхелм изгледа застаналите един срещу друг мъже, после спря очи върху Айслин. Младата жена невъзмутимо издържа пронизващия поглед. Кралят докосна с очи Рейнър и посвети цялото си внимание на Вулфгар.
— Нима се скарахте заради жена, Вулфгар? Нямате обичай да вършите такива неща.
— Ако обичате, сър — отговори с мрачно лице Вулфгар, — позволете да ви представя Айслин Даркенвалд.
Младата жена направи прелестен реверанс. Очите на краля се впиха с неприкрито благоволение в нежната женска фигура. Когато се надигна, Айслин спокойно отговори на погледа му.
— Вие май не се плашите от краля, демоазел? — попита с усмивка той.
Айслин потърси с поглед Вулфгар, сякаш молеше за съвет. После смело отговори:
— Позволете да отговоря и на вас, както скоро отговорих на един от рицарите ви, ваша светлост: не се боя от никого, освен от Бога.
Вилхелм кимна, впечатлен от самообладанието й.
— И сега този рицар ще се бие с другаря си заради вас. Всъщност, много добре го разбирам. — Обърна се към Рейнър и остро попита: — Какво ще кажете по този въпрос?
Треперещ от гняв, черният рицар с усилие подбираше думите си:
— Простете, сър, ала това копеле няма никакви права. Нито по отношение на Даркенвалд, нито по отношение на лейди Айслин. Като дъщеря на лорда, когото победих, трябваше да стане моя заедно със земите на баща си.
Вилхелм се обърна към Вулфгар:
— Вие също искате тези земи за себе си, така ли, сър Вулфгар?
— Да, благородни господарю. Аз ги осигурих за короната ви.
— Имате ли да кажете нещо по въпроса, демоазел? — обърна се кралят към Айслин.
— Да, ваша милост — отговори с твърд глас момичето. — Баща ми загина, както подобава на смел воин, и го погребаха с меча и щита му. Ала беше готов за преговори и се довери на белия флаг на парламентьора. Вдигна меч едва когато обидиха честта му. Никой не го защитаваше, освен шепа крепостни селяни. Този тук уби много от хората ни.
Вилхелм отново се обърна към двамата рицари:
— Ръкавицата беше хвърлена и върната, както подобава. Готови ли сте на двубой, сър Рейнър, и ще се подчините ли на волята на оръжията?
Рейнър решително кимна.
— Вие също ли сте готов, сър Вулфгар?
— Да, сър — гласеше краткият отговор.
— А вие, лейди Айслин? — попита кралят. — Готова ли сте да последвате победителя?
Айслин скришом погледна към каменното лице на Вулфгар, макар да знаеше, че отговорът може да бъде само един.
— Да, сър — прошепна едва чуто тя и се сниши в дълбок поклон.
Кралят отмерено заговори:
— Наближава краят на годината. В първия ден от новата година ще устроим рицарски турнир. Двубоят ще се води до окончателното поражение на един от двамата противници, но не до смъртта му, защото имам нужда от всеки свой рицар. Победителят ще бъде новият лорд на Даркенвалд. Самият аз ще подбера мястото на турнира и оръжията, така че никой от рицарите да няма предимство. — Обърна се към Айслин и й предложи ръката си. — Дотогава ще бъдете моя гостенка, мадам. Ще наредя веднага да приготвят покоите и да донесат вещите ви. Нека дойде и камериерката ви. Под моя покрив ще бъдете сигурна от дръзките рицари, които се осмелиха да се бият заради вас. От днес нататък сте член на кралската ми свита.
Айслин тъжно изгледа Вулфгар. Лицето му беше по-мрачно от всякога. Много й се искаше да се възпротиви на кралската заповед, ала знаеше, че е безсмислено да се опитва. Вилхелм с усмивка се обърна към верния си рицар:
— Въоръжете се с търпение, Вулфгар. Сигурен съм, че нещата ще се развият добре за вас.
Рейнър злобно се изсмя. Без да отговори, Вулфгар проследи с копнеж стройната фигура на любимата си, която се отдалечаваше под ръка с краля.