След два дни Вилхелм отново изпрати да поканят Вулфгар на вечеря в двора. Рицарят много искаше да се извини с неотложна, работа, но добре знаеше, че кралят не търпи подобна нерешителност, Денят се влачеше мъчително бавно, макар че този път Вулфгар очакваше вечерта почти със страх. Не искаше да се подложи повторно на мъчението да наблюдава Айслин само отдалеч.
Влезе със сведена глава в залата и за негово учудване го отведоха право при нея. Младата жена го поздрави със сияеща усмивка и норманинът едва не загуби самообладание. Очите й го измерваха с искрена нежност. Тялото му потрепери от желание.
— Защо ни накарахте да ви чакаме толкова дълго, Вулфгар? Вечерта напредна. Елате, седнете до мен.
Подръпна го за ръкава и посочи стола до себе си. Омаян от близостта и милото посрещане, мъжът едва успя да промърмори:
— Желая ви добра вечер, Айслин. — После събра остатъците от разума си и с частица от предишната ирония попита: — Добре ли сте? Изглеждате великолепно.
— Така ли? — отговори с мила усмивка момичето и приглади бледосинята копринена гуна. — Вие бяхте много добър към мен, Вулфгар. Подарихте ми тази великолепна рокля. Надявам се, не се сърдите, че пренесоха вещите ми в двореца, без да поискат позволението ви.
Вулфгар се покашля.
— Не, разбира се. Защо да се сърдя? Подарих ви ги и вече не мога да определям какво ще стане с тях.
Айслин невинно положи ръчичка върху отпуснатата му лапа и очите й светнаха като сияйни звезди.
— Вие също изглеждате много добре, господарю.
Вулфгар седеше като вцепенен. Цялото му същество се стремеше към близостта й. Меката малка ръка болезнено му припомни прекрасното гъвкаво тяло. Кръвта нахлу като буря в слабините му. Положи усилия да укроти парещия огън и мрачно издърпа ръката си. Огледа голямата зала и установи, че Рейнър е седнал точно срещу тях. Очите на съперника му жадно поглъщаха стройната фигура на Айслин.
— Онзи ви наблюдава с очи на сокол — изтръгна се обвинително от устните му. — Май му се иска още сега да опита сладката ви плът.
Айслин се засмя и нежно прокара пръст по лицето му.
— Не надценявайте значението му, Вулфгар. Други мъже ми правиха още по-неприлични предложения. — Засмя се на смръщването му и продължи: — Не се бойте, милорд, аз ги отблъснах и решително им заявих, че ръката ми отдавна е обещана другиму. Виждате ли — добави с иронична усмивка, — съвсем не е трудно да поискате ръката на някоя жена пред очите на целия кралски двор. Вече и взехте всичко останало, защо сега не вземете и ръката ми?
— Ръката ви ли? — въздъхна мъжът. — Искам другото. Доведох ви тук да споделите леглото ми, а трябва да се задоволявам с компанията на рицарите си…
— Значи вечер седите пред огъня и си разказвате героични истории за отдавна минали времена?
— Не — отговори мрачно Вулфгар. — Откак ни напуснахте, тримата са неузнаваеми. Гоуейн се влачи насам-натам, сякаш са му откраднали любимата, Милбърн непрекъснато крещи, а Бюфон е на път да се удави в рога с вино. — Засмя се, учуден на самия себе си. Как беше успял да изрази с думи царящата в къщата атмосфера?
Айслин утешително помилва ръката му.
— Как се справяте самият вие, Вулфгар? Санхърст грижи ли се добре за вас?
— Ами! — изсъска рицарят. — Не ми говорете за този саксонски некадърник!
— Не бъдете толкова строг с бедното момче, Вулфгар — отговори през смях Айслин. — Трудно му е да живее сред рицари и благородници, не разбирате ли! Оставете му малко време и ще се научи да изпълнява съвестно задълженията си.
— Пак ли ми давате съвети как да се грижа за крепостните — въздъхна Вулфгар. — Нима трябва да се съобразявам дори с онзи тромав хлапак…
Вечерта беше истинско изпитание за Вулфгар. Всеки път, когато Айслин го докосваше, трябваше да събере всичките си сили, за да не скочи и да я отнесе в първата попаднала му спалня. Момичето често се накланяше със смях към гърдите му. Вулфгар се наслаждаваше на близостта на мекото тяло и едва не извика, когато кралят пристъпи зад тях и сложи край на тази мъчителна наслада.
Понечи да се изправи, ала Вилхелм го притисна обратно в стола му.
— Какво става с вас, верни ми рицарю? — попита завоевателят. — Утре е решителният ден. Защо сте толкова потиснат? Днес се различавате много от жизнерадостния спътник в бойните ми походи. Хайде да пием и да бъдем весели, както често правехме в миналите дни!