— Простете ми, сър, но утре ще заложа на карта всичко, за което толкова пъти рискувах живота си. Не се боя от битката. Чакането е, което ме изнервя.
— Не сте се променили — усмихна се Вилхелм. — Обаче тази вечер не сте подходящ кавалер за тази прекрасна и възбуждаща дама. Или просто се преструвате, защото не искате да покажете привързаността си към нея? Ако бях на нейно място, щях да ви накажа жестоко за несръчността ви.
Вулфгар почервеня от смущение и отвърна поглед.
— Дамата дълго време беше под моя защита и аз не мога да отрека, че ме боли от отсъствието й, сър.
Вилхелм пронизващо изгледа верния си рицар.
— Така ли, Вулфгар? А съобразихте ли се достатъчно с честта на дамата? Ние, норманите, я прогонихме от бащината й земя и би било много неприятно, ако я лишим и от честта й.
Със смръщено чело Вулфгар се опита да проумее смисъла на кралските слова. Вилхелм не му остави време за разсъждения и продължи с много по-весел тон:
— Успокойте се, Вулфгар. Познавам ви и вярвам, че ще сторите всичко, за да не оставите бисера без съответния обков.
Кралят се надигна, потупа по рамото верния си воин и се отдалечи.
Вулфгар се обърна към Айслин и младата жена едва не изпищя при вида на мрачното му лице.
— Какво стана, Вулфгар? — попита тихо тя. — Да не сте чули лоша вест от устата на краля?
— Не — отговори кратко той. — Кога най-сетне ще мине следващото утро, за да мога да ви отведа оттук! Рейнър е глупак, ако смята, че ще ви предам в ръцете му. Вие сте моя и няма да допусна да ми отнемат собствеността.
— О, Вулфгар — прошепна със страх в гласа Айслин. — Какво смятате да правите? Кралят вече провъзгласи решението си.
— Какво смятам да правя ли? — попита с високо вдигнати вежди Вулфгар. — Да победя, разбира се!
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Първото утро на 1067 година освети колебливо мрачното лондонско небе. Първо се разредиха падналите ниско мъгли, после непрогледният мрак на небесния свод се проясни към опушено сиво. Беше много студено и дъхът на малкото станали рано замръзваше около устата и носа.
Дойде денят, в който Вулфгар трябваше да прекрати дългия пост. Рицарят стана рано, облече се в пълно бойно снаряжение и изведе Хън на открито. Разходи го по замръзналото поле, за да свикне с тежестта на господаря си. Слънцето бързо се издигаше. Когато и последните парцали мъгла се разсеяха, Вулфгар най-сетне остана доволен от състоянието на жребеца и се върна в обора. Нахрани го и внимателно разтри влажната му кожа. Верният му другар сякаш надушваше предстоящата битка, защото непрекъснато пръхтеше и възбудено потропваше с копита.
Едва след като се погрижи за коня, Вулфгар се качи в залата и мълчаливо седна пред приготвената закуска. Нахрани се и доволно се отпусна в едно кресло пред камината. Вдигна крака на ниското столче и се замисли. Предстоящият ден щеше да реши целия му живот…
Внезапно усети, че вече не е сам. Вдигна очи и видя застаналите пред огъня Гоуейн, Милбърн и Бюфон. Удължените лица ясно издаваха загрижеността им.
Гоуейн се осмели да заговори пръв.
— Моля ви, бъдете предпазлив, милорд. Често съм наблюдавал Рейнър по време на бой. Когато напада, е склонен…
Вулфгар го прекъсна с равнодушен жест. Милбърн също направи опит да го предупреди.
— Изслушайте ме, Вулфгар. Използвайте обстоятелството, че противникът ви държи щита доста високо и косо пред тялото си. Ако го улучите, където трябва, щитът ще се плъзне встрани и мечът ви ще намери пролука.
— Спокойно, другари — усмихна се Вулфгар. — Знам, че ми мислите доброто, и с удоволствие ще се възползвам от съветите ви. Ала най-важното е, че в този двубой ще си имам работа с подъл негодник, а не с честен рицар. Освен това никой от вас няма право да прикрива гърба ми. Турнирът е непредвидим. Всичко е в Божиите ръце. Ще бъдете ли мой секундант, сър Гоуейн?
Младият рицар с готовност се съгласи. Вулфгар се изправи и се запъти към голямата спалня. Огледа празното помещение и погледът му отново се помрачи. Знаеше, че днешният ден изисква напрягане на всички душевни и физически сили, и не биваше да допуска копнежът по Айслин да размекне твърдостта му. Опита се да си втълпи, че ще се бие преди всичко за правата върху Даркенвалд, ала не успя. Дори да го победят, Англия беше пълна с новозавоювани имоти, които можеше да спечеш. Ала никъде нямаше момиче, което го даряваше с толкова любов като Айслин. Свали тежката броня, изми се и се зае да облича одеждите, които беше решил да носи на турнира. Ризницата и щитът бяха приготвени на леглото. Санхърст беше дал най-доброто от себе си, за да ги излъска до блясък Вулфгар сърдито изгледа изкривения на тила шлем и погледът му отново се помрачи. Рейнър без съмнение щеше да се възползва от всички честни и нечестни средства, за да завоюва Даркенвалд и бившата му господарка. При Кевъншир Вулфгар едва не загина от коварството му и беше сигурен, че черният рицар все още желае смъртта му. Дори да бъде победен днес, щеше да продължи да го преследва.