Облече се и остана за миг неподвижен пред камината, пълна с пламтяща жар. Въздъхна тежко и посегна към парчето жълто кадифе върху масата. Погледа го известно време и го хвърли в огъня. Платът пламна и скоро се сви до купчинка пепел.
Вулфгар тръсна решително глава, наметна вълнената пелерина и пристъпи към леглото. Подреди снаряжението си в щита и го свърза във вързоп. После препаса тежкия меч и пъхна в колана си бойната брадва.
Верните рицари го очакваха в залата. Гоуейн пое вързопа и бързо излезе навън. Милбърн закрачи заедно с лорда си, а Бюфон тръгна след тях.
Вулфгар неволно избухна в смях, когато възрастният рицар го помоли да не се разправя твърде жестоко с добрия сър Рейнър.
— Помнете, милорд — добави ухилено той, — че имаме нужда от него. Ако вече няма кой да служи за мишена на гневните ви изблици, на нас тримата лошо ни се пише.
Определеното за турнира място беше препълнено с хора. Никой от пристигналите в Лондон благородници не желаеше да пропусне спешния двубой. Повечето бяха опънали палатки и седяха в удобни столове пред тях. Другите се задоволяваха с примитивните трибуни, по които бяха поставени тесни пейки. Цялото турнирно поле беше украсено с великолепни флагове. Крепостните и селяните нямаха достъп до трибуните. Това беше въпрос на рицарска чест и простият народ не биваше да я замърсява с любопитството си.
Вулфгар и придружителите му излязоха на полето. Рицарят се запъти към определената за него палатка, придружен от Гоуейн, и внимателно огледа приготовленията за турнира. Кралската палатка все още беше затворена, защото подухваше леден вятър, и от Айслин нямаше и следа. Затова пък в палатката на Рейнър цареше трескава възбуда.
Вулфгар слезе от коня, окачи пред муцуната му чувал с овес и успокояващо помилва копринената грива. Гоуейн отнесе снаряжението вътре и започна да проверява внимателно всяка част на плетената ризница. После огледа ремъците на щита. Вулфгар мълчаливо навлече кожената престилка и младежът му помогна да облече тежкото снаряжение.
Поднесоха им чиния с месо и кана с вино. Вулфгар отказа да се храни преди турнира, ала Гоуейн с треперещи ръце надигна каната и отпи голяма глътка. Понечи да я надигне повторно, ала господарят му укорно го изгледа.
— Би било много жалко, ако поради вашата небрежност и лекомислие изгубим двубоя, Гоуейн. Затова се съвземете.
Младият рицар почервеня като рак и промърмори:
— Аз съм твърдо убеден, че победителят ще бъдете вие, милорд.
— Благодаря ви — отговори Вулфгар. — Оставете най-после каната и ми помогнете да сложа ръкавиците. И да не се наложи аз да ви помагам.
Гоуейн тържествено се поклони и побърза да изпълни нареждането. Часът наближаваше и в главата на Вулфгар се въртеше една-единствена мисъл — да победи. Беше печелил много турнири в миналото, ала в никой от тях залогът не беше толкова голям, както в днешния. Рейнър не само умееше да си служи отлично с оръжията, ала се славеше и със своята хитрост. Двамата никога не бяха заставали един срещу друг, ала Вулфгар беше наясно, че няма да му бъде лесно да го победи.
Прозвучаха фанфари, за да възвестят пристигането на краля. Айслин щеше да бъде единствената жена в свитата му. За щастие Вулфгар нямаше защо да се тревожи от присъствието й. Кралят никога не би се възползвал от ситуацията за своя собствена изгода. Беше известен с верността си към съпругата си Матилда.
Вулфгар нетърпеливо отметна завесата на палатката и излезе навън, където го очакваше Хън. Свали торбата с овес и още веднъж помилва успокоително пръхтящото животно. Заговори му с мек глас, както разговаряше с най-добрите си приятели, и животното закима с глава, сякаш го разбираше. Рицарят се метна на седлото и Гоуейн веднага притича с щита и шлема. Вулфгар протегна врат, ала не можа да види нито кралската палатка, нито Айслин.
Рейнър също излезе от палатката си, придружен от оживено жестикулиращия Вашел. Черният рицар се метна на седлото и хвърли коварен поглед към противника си, който беше застанал неподвижен в края на очертаното място и очакваше знака за началото на турнира. Направи подигравателен поклон и полето се огласи от грозния му смях.