— Най-после дойде денят, Вулфгар — протръби гръмкият му глас. — Надявам се някой ден да гостувате на мен и красивата Айслин в Даркенвалд. Няма съмнение, че ще ги спечеля за себе си. Няма да ви се разсърдя, ако пожелаете да хвърлите поглед върху бившата си любима. Нали и вие проявихте великодушие спрямо мен.
Гоуейн стисна ръце в юмруци и понечи да се нахвърли върху нахалника.
— Останете на мястото си, рицарю — спря го невъзмутимо Вулфгар. — Днес се бия аз. Окажете ми честта собственоръчно да му строша черепа.
— Какво виждам? — провикна се развеселено Рейнър. — Очевидно онази малка мръсница е завъртяла главата и на бедния момък! Сигурно ви е много трудно да я защитавате от всичките й любовници.
Вулфгар отлично проумяваше намеренията на Рейнър и спокойно изслуша подигравките му. Вашел пошепна нещо в ухото на братовчеда си и черният рицар отново избухна в луд смях.
Ала проехтелият фанфарен сигнал му заповяда да мълчи. Време беше да започнат турнира. Противниците се раздвижиха и за миг зрителите помислиха, че ще се сблъскат още преди сигнала. Ала двамата рязко стегнаха юздите и потеглиха в галоп към кралската палатка.
Едва сега Вулфгар откри жълтите панделки. Когато се приближи, забеляза, че Айслин е облякла под подплатената с лисици наметка любимата му жълта гуна. Видът й стопли сърцето му и го преизпълни с вяра в победата. И без думи знаеше за кого ще бие сърцето й по време на борбата.
Застанал пред палатката си, Вилхелм отговори с достойнство на почтителните поздрави на рицарите си. После прочете условията, при които щеше да се реши този въпрос на честта. Двамата противници се задължаваха да се подчинят на изхода на двубоя и повече да не вдигат оръжие един срещу друг. Айслин седеше до краля с бледо лице, овладяна и сериозна.
Не сваляше очи от Вулфгар, въпреки че рицарят не я поглеждаше. Гордо изправен на седлото, Вулфгар слушаше с каменно лице думите на господаря си. Айслин едва не извика с все глас кому от рицарите желае победата, ала си каза, че тук чувствата не играят никаква роля. Тя също трябваше да се подчини на изхода от двубоя.
Отново проехтяха фанфари. Двамата рицари обърнаха конете си и Айслин улови за миг пронизващия поглед на Вулфгар. Ала само след секунда противниците заеха позиции, обозначени от флаговете им. Застанаха един срещу друг в двата края на полето и нахлупиха шлемовете си. Секундантите им подадоха дългите копия и рицарите ги вдигнаха в поздрав към краля, фанфарите проехтяха за трети път. Замлъкването им беше знак за първия сблъсък.
Сърцето на Айслин трепереше от страх и тревога, ала тя продължаваше да седи неподвижна на мястото си и да се взира с каменно лице в своя рицар. Само притисна незабелязано ръце под дебелата наметка и отново произнесе молитвата, която беше повтаряла рано сутринта в кралския параклис.
Тежките бойни коне напрегнаха мускули и препуснаха един срещу друг. Страховитият тропот на копитата им отекна болезнено в сърцето на момичето. Двамата се сблъскаха и над полето се понесе протяжен звън на метал. Копието на Вулфгар беше отблъснато от щита на Рейнър, докато копието на противника се строши в щита му. Айслин неволно въздъхна от облекчение.
Двамата рицари обърнаха конете и се върнаха на изходните позиции. Получиха от секундантите си нови копия и веднага препуснаха в атака. Този път копието на Вулфгар улучи целта, ала не можа да издържи на сблъсъка с противниковия щит. От силния удар тялото на Рейнър политна назад и рицарят едва успя да се задържи на седлото. Неговият удар остана далеч встрани.
Отново препуснаха назад, за да получат и третото копие. Хън беше в стихията си. Вулфгар усещаше как хълбоците му треперят от възбуда. Рейнър полетя като вихър насреща му. Сблъсъкът беше ужасяващ. Вулфгар устреми цялата си тежест в копието и този път улучи края на противниковия щит. Хън се втурна право срещу коня на Рейнър и животното не можа да издържи на страшния удар. Айслин прехапа до кръв устните си, когато Хън за малко не се спъна в падналия жребец. Ала закаленият в битките кон успя да запази равновесие.
Вулфгар спокойно отстъпи назад. Видя, че Рейнър не е пострадал от падането, затова също скочи от коня си и захвърли копието. Борбата щеше да продължи с други оръжия.
Рейнър посегна към бойния боздуган, ала като видя, че железните му шипове са отстранени по заповед на Вилхелм, ядно го захвърли настрани и извади тежкия боен меч. Вулфгар измъкна бойната си брадва, ала също отпусна недостойното за един рицар оръжие и се въоръжи с верния си меч.
Очите на Айслин се разшириха от ужас. Сблъсъкът на воините беше страшен. Силните удари отекваха в ясния зимен ден. Скоро борбата се разгорещи и зрителите вече не смогваха да различават святкащите на яркото слънце острия. Грамадните щитове приличаха на крепостни стени, до които противникът нямаше достъп. Мечовете тежко се отпускаха върху дебелото, обковано с желязо дърво. Скоро по лицата на бойците потече пот и намокри кожените престилки, които пазеха тялото от железните пръстени на плетените ризници. Рейнър се извиваше като змия и непрекъснато подскачаше около противника си. Вулфгар изглеждаше по-бавен, ала ударите му бяха силни и точни.