Това не беше безобидна турнирна игра, а крайно напрегнато премерване на всички душевни и физически сили. Щеше да победи по-търпеливият. Рейнър пръв почувства, че ръката с меча започва да натежава. Вече не можеше да избягва атаките на Вулфгар със същата гъвкавост. Внезапно обаче Вулфгар почувства, че нещо спъва крака му. Беше захвърлена на земята верига. Рейнър побърза да се възползва от предимството си и ударите заваляха като дъжд върху щита на противника му. Вулфгар се отпусна на коляно, за да освободи глезена си. Айслин скочи и притисна ръка до устните си.
Най-после Вулфгар успя да се изтръгне от веригата и въпреки устремните атаки на Рейнър се изправи на крака. Отстъпи няколко крачки назад, за да си поеме дъх, и отново зае позиция за бой.
Борбата продължи дълго, без някой от противниците да е завоювал решаващо предимство. Докато Вулфгар сметна, че е дошъл моментът да напрегне всичките си сили. Замахна с тежкия си меч и се устреми напред. Върхът улучи Рейнър във врата и изкриви шлема му. Преди да успее да го намести, отгоре му се стовари страшен удар, който засегна шлема и се заби дълбоко в щита. Докато Рейнър стоеше като замаян, Вулфгар с все сила дръпна тежкия си меч. Противникът изпусна щита и остана само с боен меч. Вече нямаше с какво да пази тялото си. Силата на нападенията му непрекъснато отслабваше. Скоро мощен удар го улучи в рамото и обездвижи ръката, която държеше меча. Въпреки всичко Рейнър не изпусна оръжието си. Следващият страшен удар свали шлема му. Черният рицар политна като замаян и бавно се свлече на земята. Тялото му се разтърси от конвулсивни тръпки.
Вулфгар пое дълбоко въздух и отстъпи крачка назад, без да изпуска противника си от очи. Рейнър със стон се опитваше да се изправи. Айслин не смееше дори да диша. Безмълвно се молеше ужасната борба най-после да завърши. Изглежда, Рейнър наистина беше победен. Отпусна се на замръзналата земя и повече не мръдна. Вулфгар бавно се извърна към краля и вдигна меча си в знак на поздрав.
В този миг разширените от ужас очи на Айслин предупредиха рицаря за заплашващата опасност. Вулфгар се завъртя светкавично и успя навреме да парира коварния удар на Рейнър в незащитения си гръб. С все сила го удари през гърдите с широката страна на меча и противникът му се строполи на земята. От гърлото на Рейнър се изтръгнаха задавени писъци. Черният рицар се сви в краката на врага си и примря.
Вулфгар отмерено закрачи към палатката на краля, наблюдавайки скришом светналото от радост лице на Айслин. Спря пред господаря си и с достойнство попита:
— Смятате ли, че двубоят е приключен, сър?
Вилхелм с усмивка кимна.
— Никога не съм се съмнявал в изхода, Вулфгар. Бихте се смело и достойно защитихте честта си. — Хвърли развеселен поглед към Айслин и добави със свойствения си сух хумор: — Бедната ви дама, изглежда, вярва, че сте се били само заради нея. Най-добре веднага й покажете, че не бива да очаква прекалено много от победата ви.
Вулфгар заби тежкия меч в земята и захвърли до него стоманените ръкавици. После свали шлема и кожената качулка и ги окачи върху меча. Закрачи решително към Айслин, която едва вдигна натежалите от радостни сълзи очи, прегърна я и зажаднелите му устни се впиха в нейните. Целувката беше безкрайна и Айслин усети, че дъхът й пресеква в мощната му прегръдка.
Междувременно Вашел помагаше на победения да се изпрани. Двамата бяха оставени да се оправят сами. Рейнър се подпря на рамото на братовчед си и впи яден поглед в целуващите се, Дрезгавият му глас мълвеше несвързани клетви за отмъщение.
— Все някога ще пратя в ада проклетото копеле — мърмореше той, Извърна се и закуцука към палатката си.
Вулфгар най-сетне остави Айслин и младата жена се отпусна като замаяна в стола си. Вулфгар направи кратък поклон в посока към краля.
— Отговорих ли на желанието ви, господарю? — попита с усмивка той.
Вилхелм сърдечно се засмя и приятелски смигна на Айслин.
— Най-после истината излезе на бял свят. Моят верен рицар не се интересува от богатите земи, а единствено от вас.
Айслин се изчерви, смутена от веселието на краля. Вилхелм се обърна към Вулфгар и гласът му прозвуча доста по-сериозно: