— След като победихте, ще се погрижа веднага да закрепя писмено правата ви върху Даркенвалд. Тази вечер ви каня на пир в двореца. Не бих желал да ни отнемате компанията и на прекрасната си дама. Без женската красота великолепието на кралския двор скоро би станало досадно. Дотогава ви желая добър ден, сър Вулфгар.
Вилхелм се обърна да си върви и с жест заповяда на Айслин да го следва. Момичето се подчини, ала няколко пъти се извърна, за да дари любимия си със сияеща усмивка.
Вулфгар би трябвало да се радва на победата си, ала едва се озова в пустата си спалня, когато беше обхванат от неудържимо нетърпение. Часовете до вечерта се влачеха отчайващо бавно. Заповяда на Санхърст да му приготви гореща баня. Въпреки всичките си усилия, днес момчето не можа да му угоди. Трябваше да излее отгоре му пет-шест ведра с гореща вода, докато най-сетне Вулфгар почувства облекчение в скованите си крайници. После дълго избира между скромните си одежди, докато най-сетне спря избора си върху тъмнокафяв жакет, който много му отиваше с ненатрапчивата си елегантност.
Метна се на коня си и потегли към двореца. Сърцето му биеше в нетърпеливо очакване. Минувачите го поздравяваха с радостни викове и одобрително потупваха Хън по врата. Пажът побърза да го отведе в залата, където също го посрещнаха с бурни поздравления. Когато множеството най-после се отдръпна, Вулфгар можа да види застаналата в другия край на залата Айслин, придружена от възрастна дама. Тя също го забеляза и по лицето й се изписа нежна усмивка.
Заслепен от красотата й, норманинът се извини на благородника, с който разговаряше, и закрачи към нея. Младата жена се втурна насреща му.
— Е, милорд — промърмори с кокетно изчервяване тя, — днес отново ме спечелихте.
Вулфгар учтиво й предложи ръката си.
— Да седнем на масата — проговори сковано той и я отведе към определените им места. Продължи външно да играе ролята на победител, който получава заслужената награда, и никой в залата не можа да заподозре какъв огън бушуваше в него. С цялото си същество копнееше да сграбчи Айслин в прегръдките си и да я отведе далеч оттук. Трябваше да положи всички усилия, за да спести на двора тази непристойна гледка.
По време на вечерята се водеха непринудени разговори. Вдигаха се наздравици за короната, за Нормандия, за Англия, за Вилхелм и не на последно място за победителя в двубоя.
След като всички се нахраниха и отдадоха заслуженото на великолепните вина, кралят се надигна. Един паж пристъпи към Айслин и се приведе над ухото й.
— Кралят желае да разговаря с вас насаме — обърна се младата жена към Вулфгар. — Аз трябва да се погрижа за някои неща, затова ви желая приятна вечер, монсеньор.
Вулфгар се надигна, пристъпи пред своя крал и сведе глава. Чу затварящите се зад гърба му врати и разбра, че са останали сами. Зад трона на Вилхелм беше застанал само епископ Джефри.
— Изправете се, рицарю, и се вслушайте добре в думите ми — започна с твърд глас Вилхелм. — Победихте в тежкия двубой и можете да се гордеете с победата си. Вече сте законен владетел на Даркенвалд и Крейгън. Много добре знам, че владенията ви не са големи, ала ви присъждам всички права и титли, свързани с тях. Ваша собственост са не само пътищата от изток към запад, а и най-краткият път между Лондон и крайбрежието. Волята ми е да издигнете в Даркенвалд здрава каменна крепост, която в случай на война да подслони хиляди бойци. Макар че Крейгън е по-близо до пътя, настоявам да построите крепостта в Даркенвалд. Мястото е по-високо разположено и е по-сигурно. Освен това е скрито от околните хълмове, така че няма да се вижда отдалеч. Предоставям на вас да изберете точното място и да изпълните строителните работи. Знаете, че норвежците все още се стремят да завладеят Англия, а и шотландските крале не могат да се примирят с норманското владичество, Трябва да вземем всички предпазни мерки.
Кралят замлъкна и даде знак на епископа. Джефри пристъпи към рицаря и извади изпод великолепните си одежди пергамент. Разгърна го и зачете бавно и тържествено. После го предаде на краля, за да сложи върху него личния си печат, и го връчи на Вулфгар. След това с отмерени стъпки напусна залата. Вилхелм се отпусна удобно в трона си.
— Този ден наистина ще се помни дълго, Вулфгар, макар че, както вече ти казах, никога не съм се съмнявал за кого ще бъде победата.
— Много сте добър, ваша милост — промърмори смутено рицарят.
— Вероятно понякога наистина проявявам прекалена доброта — въздъхна кралят. — Ала трябва да бъда великодушен, тъй като имам твърде малко хора, на които мога да разчитам. Скоро дългът ще ме призове обратно в Нормандия и трябва да оставя тук верни и предани хора като вас. Очаквам да построите истинска крепост и да защитавате земите си с всички сили, за да ги предадете един ден в ръцете на синовете си. Твърде добре познавам мъчителния живот на незаконнородените…