Кралят се надигна и протегна ръка към верния си рицар. Вулфгар сърдечно я стисна и двамата се погледнаха в очите като воини, които се заклеват във вечна вярност.
— Доста чаши сме изпразнили заедно, добри ми приятелю — продължи замислено Вилхелм. — Пожелавам ви да извършите още много добри дела. Но преди всичко ви препоръчвам да уредите връзката си с лейди Айслин. Защото тя е жена, която би била чест за всеки мъж. Скоро ще я пратя отново при вас, верни ми рицарю — заключи с усмивка кралят, — а преди да напусна Англия, непременно ще се отбия във владенията ви. Засега обаче — сбогом! Нека щастието ви съпътства винаги, скъпи Вулфгар.
Вилхелм още веднъж стисна ръката му и бързо излезе от залата. Вулфгар закрачи към двора, където го очакваше верният Хън. Метна се на седлото и бавно потегли към квартирата си. Нямаше причини да бърза към дома, защото Айслин, както и преди, беше под покрива на краля и той не знаеше кога ще я види отново. Горчиво се обвини, че не е попитал навреме.
Поязди без цел из лондонските улици, докато забеляза малка кръчма. Спря и влезе в приветливото помещение. Кръчмарят веднага донесе стомна бира. Вулфгар я надигна с надеждата да понесе по-добре самотата на спалнята си. Ала днес бирата горчеше в устата му. Не беше изпразнил и наполовина съдинката, когато мрачно се надигна. Остави няколко монети на масата и побърза да излезе в студения зимен ден. Потиснато реши, че все пак е по-добре да се прибере в квартирата си.
Стоя дълго пред тежката, обкована с желязо порта, и когато най-сетне пристъпи прага, намери рицарите от свитата дълбоко заспали в постелите си. Огънят догаряше и голямата зала бавно изстиваше. С тежки стъпки, Вулфгар се запъти към спалнята си. Мина покрай стаичката на Хлин и трепна от изненада. Отвътре като че ли се чуваше шум. Спря и се вслуша. Нима Хлин се беше върнала? И щом тя беше у дома, какво ли ставаше с Айслин?
Внезапна надежда стопли сърцето му. Затича се към спалнята с всички сили и блъсна вратата, останал без дъх. И наистина — Айслин стоеше до прозореца и разресваше дългите си коси!
Младата жена с усмивка се обърна. Вулфгар тихо затвори вратата, облегна се на стената и недоверчиво огледа обстановката. Всички вещи бяха по местата си. Роклите й висяха по куките, гребените лежаха на масичката до леглото.
Бялата долна риза, която подчертаваше нежната закръгленост на стройното тяло, блестеше в светлината на единствената свещ. Лицето й сияеше. Вулфгар с два скока се озова пред нея и я стисна в обятията си. Лицето й беше точно пред неговото. Устните му се впиха в нейните и със спокойна сила накараха да замлъкнат всички съмнения, обвинения и обяснения. Без да й даде време да дойде на себе си след дългата целувка, той я вдигна на ръце и нежно я положи на леглото.
Айслин едва си поемаше въздух. Ала преди да проговори, устните му отново се сведоха върху нейните. Тялото му я притисна във възглавниците. Ръката му се пъхна в дълбокото деколте на долната риза и парещите устни описаха широка дъга към гъвкавите гърди. Вулфгар вдигна пречещата му риза, за да се наслади на голотата й, погледна я в лицето и се вцепени. Устните на Айслин трепереха, а между здраво стиснатите ресници по бузите й се стичаха сълзи. Лицето му се помрачи.
— От какво се страхуваш, Айслин, скъпа?
— О, Вулфгар — промълви тя, — страх ме е, че за кой ли път ще удовлетворите с мен своите желания, а после небрежно ще ме захвърлите настрани. Никога ли няма да проумеете какво ме боли? — Очите й се отвориха и се впиха в неговите. — Една чаша може да бъде напълнена много пъти с вино и изпразнена с удоволствие. Ала когато се изкриви, я захвърляме. Точно това ще се случи и с мен. Ала аз съм жена, Божие създание. Страх ме е от деня, когато вече няма да ви харесвам и вие ще ме захвърлите, за да утолите жаждата си при друга жена…
Вулфгар се изсмя на дребните й грижи.
— Никоя чаша досега не ми е била толкова сладка като вас. Вие ми давате повече и от най-доброто вино, което съм вкусвал някога. — После шеговито добави: — Освен това знам, че вие също изпитвате удоволствие от прегръдката ми.
Айслин се изтръгна от ръцете му и побърза да се увие с долната си риза.
— Чуйте ме, монсеньор — започна тя, без да отвръща очи от него, — аз прекарах няколко дни в двора на Вилхелм, където ми оказаха всички възможни почести. Всяка девица на мое място би била поласкана. Никой от лордовете не ме остави да почувствам подозрението му. И въпреки това едва не умрях от угризения на съвестта, защото много добре знаех, че всички в двора са осведомени коя съм в действителност — една най-обикновена метреса.