— Не се подценявайте, скъпа. Днес рискувах живота си, за да ви спечеля.
Айслин горчиво се засмя и махна с ръка.
— Каква цена плащахте за досегашните си приключения? Подарихте ли на жените поне по някоя рокля? По една медна монета ли им хвърляхте или по цяла шепа? Да не мислите, че има разлика между мен и тях? Това е поведение на метреси. А за тази нощ платихте с един час ожесточен двубой. Не мога да оспоря, че цената е значителна — добави тихо тя. — И е от огромна важност за мен, защото аз ценя живота ви повече, отколкото вие самият. Ала не можете да ме дарите с онова, което очаквам от вас. Разберете, че ако не размените с мен брачни клетви, аз завинаги ще си остана лека жена. Макар да изпитвам известно удоволствие в обятията ви.
Вулфгар стана от леглото и мрачно я изгледа.
— Вие сте моя. Вече два пъти го потвърдихте.
Айслин вдигна рамене.
— Това ме запази от много по-страшна съдба, ала не ми даде нищо повече. — Посочи към вратата и добави: — Ако мина през тази врата и сляза на улицата, сигурно лесно ще привлека в леглото си цяла дузина благородни лордове. Или вие не смятате така?
Вулфгар поклати глава и понечи да възрази, но Айслин продължи с голяма сериозност:
— Разберете ме правилно, Вулфгар — каква е разликата дали спя с един или с дузини? Каква е разликата, ако ми плащат с една или с шепи медни монети? Щом го правя, и то доброволно, аз съм една обикновена проститутка.
— А къде е разликата между шепа медни монети и няколко думи, които се разменят пред свещеник? — произнесе подигравателно мъжът. — Освен че връзват мъжа за цял живот!
Айслин извърна лице и сълзите отново потекоха по бузите й. После отговори така тихо, че Вулфгар с мъка чуваше думите й:
— Правете с мен, каквото искате. Мога да се съпротивлявам или да се примиря със съдбата си. Ала дълбоко в себе си никога няма да се преклоня пред вас. — Сви се в леглото със скръстени като за молитва ръце, по които се стичаха две бистри ручейчета. Вулфгар не знаеше как да я утеши. Почувства се безпомощен и с ядни крачки изскочи от спалнята.
Застана пред огнището в залата и по челото му се изписаха две дълбоки бръчки. Изскърца със зъби и промърмори:
— Докога ще вземам със сила тази жена? Кога най-сетне ще ми се отдаде доброволно?
— Повикахте ли ме, милорд? — прозвуча глас зад гърба му.
Вулфгар се извърна рязко и видя влезлия Санхърст.
— Махай се от очите ми, саксонски глупако! — изрева гневно той. Резкият глас на Вулфгар проникна чак в спалнята и Айслин разбра, че господарят й отново излива гнева си върху невинен човек. Скочи и направи няколко крачки към вратата. Ала после решително поклати глава и застана до прозореца. Притисна лице в студеното стъкло и се загледа в тъмния, спящ град.
Когато Вулфгар най-после се върна в спалнята, огънят вече догаряше. Айслин лежеше под завивките със здраво затворени очи и се преструваше, че спи, макар да се вслушваше във всяко негово движение. После чу как леглото проскърца под тежестта му и веднага усети близостта на мощното тяло.
Вулфгар не можа да устои на изкушението. Ръцете му се плъзнаха по меката, топла плът, отначало нежно, после все по-страстно. Накрая буквално се нахвърли върху нея. Устните му се впиха в нейните с неутолима жажда и Айслин почувства как вътрешната й съпротива се топи като сняг на слънце.
— Не, не, моля те, недей — прошепна тя, ала мъжът се направи, че не е чул. Беше загубила и тази битка. Тялото й отговаряше ни горещите му милувки, надигаше се срещу неговото, поемаше мощните му тласъци, въпреки че цялото й същество се съпротивляваше. Ала буйният поток на страстта скоро сломи и последните остатъци от съпротивата й. Айслин се почувства повдигната на гребена на грамадна вълна, която меко я положи на брега, утихнал в мир и спокойствие.
После дълго лежа будна в ръцете му, изпълнена със странно задоволство. Копнееше отново да почувства нежността му и в сърцето й се промъкна плаха надежда. Този мъж й беше направил богати подаръци, макар да се кълнеше, че жените не заслужават направените по тях разходи. Колко пъти беше повтарял, че не си струва да се биеш заради жена, а въпреки това рискува живота си заради нея! Може би все пак щеше да успее да се пребори с него и да осъществи най-съкровеното си желание…
Следващите дни минаха бързо. Вулфгар често беше викан на аудиенция в двореца. Винаги, когато се явяваха пред очите на двора, двамата изглеждаха като щастлива влюбена двойка. Очите им се търсеха с копнеж, ръцете им се докосваха с нежна отдаденост. Ала веднага щом се озоваваха сами в спалнята си, Айслин се затваряше в черупката си и избягваше всяко докосване. Тази игра постепенно довеждаше мъжа до отчаяние. При всеки опит за сближаване трябваше да се въоръжи с цялото си търпение и да приложи всевъзможни хитрости, за да се съедини с нея. Ала за разлика от предишните дни тя приемаше спокойно поражението си и след горещите милувки лежеше тиха и доволна в обятията му.