Айслин развеселено се усмихна на гневното му разочарование и си каза, че поне тази нощ ще бъде спокойна. Сви се на кълбо и скоро потъна в дълбок сън.
Следващото утро беше прекрасно, макар и леденостудено. От ноздрите на конете се издигаха кълба топла пара. Когато продължиха пътя си, сърцето на Айслин заби в луда радост. Още тази вечер щяха да се приберат в Даркенвалд.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
В края на мразовития януарски ден малката група наближи Даркенвалд. Не ги посрещна фанфарен звън, ала когато влязоха в градчето, любопитните жители наизскачаха по улиците, за да поздравят новия си лорд.
Айслин яздеше сивата си кобилка, увита в топла, подплатена с кожи наметка. Внимаваше да се държи на почтително разстояние от Вулфгар, който любезно поздравяваше събралите се хора. Рицарят скочи от коня непосредствено пред стълбите към залата. Оборският ратай посегна към юздите на кобилата и Вулфгар побърза да свали Айслин от седлото. Застаналата на прага Гуинет грозно смръщи чело.
Новодошлите влязоха в залата, следвани от многолюдна тълпа. Най-отпред разбира се бяха децата. По-смелите скришом подръпваха железните ризници. Вулфгар беше заобиколен от любопитни, защото всички бяха жадни да чуят последните новини от столицата. Гуинет побърза да се скрие в дъното.
Цареше невъобразим шум. Кучетата с лай подскачаха около новодошлите. Останалите в Даркенвалд нормани поздравяваха старите си приятели. Айслин със задоволство усети примамливия аромат на печен глиган. Обърна глава към огнището и видя, че две момчета въртяха големия шиш над пламтящия огън.
Всеки звук и всяка миризма, всяко лице и всеки глас в тази зала й бяха близки и мили. Бузите й пламтяха от радостта на завръщането, устните й мълвяха несвързани поздрави. Тук си беше наистина у дома! Едва сега осъзна колко й е липсвал Даркенвалд сред скованата атмосфера на кралския двор.
Слугите започнаха да разнасят храна и напитки. Скоро всеки от мъжете държеше в ръка костен рог. Вдигнаха се наздравици за щастливото завръщане. Около Вулфгар беше особено шумно. Айслин се почувства не на място сред многото мъже и понечи да се присъедини към жените, ала ръката на Вулфгар почиваше заповеднически върху рамото й и я принуждаваше да остане до него.
Скоро съвсем близо до тях прозвуча пронизителният глас на Гуинет и в залата се възцари неловка тишина.
— Е, Вулфгар, убихте ли поне няколко проклети саксонци? — Тя пристъпи напред и продължи: — Тези земи станаха ли най-сетне ваши и по закон, или трябва да си събираме парцалите и да търсим подслон другаде?
Вулфгар се усмихна снизходително и отговори:
— Не, Гуинет. Даркенвалд е наистина мой. Дори Рейнър не успя да оспори иска ми.
— Какво искате да кажете? — сепна се жената.
— Ами — обясни иронично Вулфгар, — бихме се за земите… и за лейди Айслин.
Гуинет гневно присви очи и унищожително изгледа съперницата си.
— Какво е сторила пак тази мръсница? С какво коварство ви принуди да вдигнете оръжие срещу благородния рицар? Всъщност защо ли питам? Представям си как ме е наклеветила пред вас. От устата й излизат само гадни лъжи, макар че умее толкова невинно да върти дяволските си очи.
Вулфгар усети трепването на Айслин и студено изгледа сестра си. Гуинет коварно продължи:
— О, братко, нима не виждате към какво се стреми тази жена? Иска й се с ваша помощ да стане господарка на Даркенвалд и да спечели сърцето ви за своите проклети саксонци. Не се оставяйте низките страсти да ви завладеят! Махнете я оттук, преди да е станало твърде късно! Не е ли по-добре да се забавлявате с дами от благородно потекло? Не е достойно лордът на тези земи да общува с курва. Тя ви води към гибел, не разбирате ли!
Гуинет презрително изгледа Айслин и със злобна усмивка продължи:
— Впрочем, тя спомена ли ви колко добре се забавляваше с бившия си годеник по време на отсъствието ви? Често ги виждах двамата и кой знае какво са правили, когато са били насаме. Сигурно ви е много благодарна, че задържахте този роб в замъка си, за да може необезпокоявано да се среща с него…
Видя, че лицето на Вулфгар се сгърчи като от удар, и разбра, че този път е улучила право в целта.
— А що се отнася до красивата Хайлан, която изпратихте отдалеч, за да живее под покрива на тази зала… — Обърна се и посочи младата вдовица, която плахо беше застанала зад нея в една от най-изисканите роби на Айслин. — …вашата Айслин още от първия ден се обърна срещу нея и отказа да й даде дори най-проста рокличка. Трябваше най-после да въведа ред, защото не е позволено една робиня да нарича вашите неща свои.