Вулфгар мрачно огледа присъстващите и в повечето лица прочете съмнение в злобните думи на Гуинет, дори възмущение. Младият Гоуейн беше стиснал ръце в юмруци и едва се сдържаше да не се нахвърли върху Гуинет. Вулфгар отново се обърна към сестра си и отмерено заговори:
— Е, мила сестричке, трябва да ви разочаровам. Преди да се появите пред очите ми, никой не се осмели да вдигне глас срещу Айслин. Освен това трябва да ви съобщя, че тя не се е оплакала с нито една дума от вас или Хайлан.
Гуинет поруменя и понечи да се зашити, ала Вулфгар продължи с подигравателна усмивка:
— Струва ми се, че само вашите собствени уста ви предават, мила сестро. — Гласът му стана твърд и режещ. — Аз съм господар на тези земи, Гуинет, и това е потвърдено с кралска заповед. Тук съдя аз и никой няма право да наказва, ако не е упълномощен от мен. Вие не сте част от семейството ми и не се ползвате с авторитета ми. Затова се подчинявайте както всички останали. И знайте едно — ще наказвам деянията ви, също като на останалите си поданици. От днес нататък бъдете внимателна.
Погледна кратко Хайлан и продължи:
— А сега за хората, които изпратих тук. Имат единствената задача да работят и да изпълняват задълженията си като всички останали. Не съм имал намерение да задържа един от тях под покрива на дома си.
Изгледа втренчено Айслин и отново се обърна към сестра си:
— Вие не искате да разберете, че Айслин ми е вярна и предана и освен това умее да приведе в ред много неща, объркани от вашето лекомислие или злоба. Ценя обществото й и съм й посочил място в дома си, като съм я поставил под своя защита. Всичко, което й давам, е обезщетение за усилията й, и го давам по свободна воля и от сърце. Керуик вече изпита на гърба си как умея да защитавам собствеността си и наказвам посегателствата върху нея. Не вярвам, че още веднъж ще се осмели да протегне ръцете си към нея.
Посочи одеждите на двете жени и с режеща подигравка в гласа продължи:
— Както виждам, поделили сте честно откраднатото. Ала ви предупреждавам за в бъдеще да не докосвате нещата на Айслин. В противен случай ще бъдете безмилостно наказани за кражба. Няма какво да търсите в покоите ни, ако Айслин или аз не сме ви дали изрично позволение.
Гуинет стоеше като ударена от гръм, без да посмее да проговори.
— С оглед на общата ни майка и добрия ви баща се обръщам за последен път с добро към вас — заключи невъзмутимо Вулфгар. — Никога вече не смейте да поставяте на изпитание търпението и снизходителността ми.
Гуинет стисна зъби и сърдито процеди:
— Как можех да очаквам, че ще срещна разбиране в сърцето ви за грижите си, Вулфгар! Нали съм само ваша сестра… — Въздъхна и с достойнство се запъти към стълбата. Хайлан погледна след нея и побърза да отиде при огъня, където се печеше глиганът. Светлите очи на Керуик блеснаха подигравателно насреща й.
— Одеждите ви са твърде скъпи за тази работа, уважаема.
Беше късно през нощта, когато Айслин най-после последва господаря си в спалнята. Вулфгар затвори вратата и с учудване се взря в щастливото й лице. Младата жена огледа привичната обстановка и се усмихна с истинска радост.
— О, Вулфгар! — прошепна тя. — Колко се радвам, че сме отново у дома.
Мъжът огледа мрачно голямата спалня. Думите на Гуинет бяха посели съмнение в душата му. Айслин спря пред него и изненадано го изгледа.
— Не се ли чувствате добре, Вулфгар? — попита загрижено тя. — Раните ли ви болят?
Мъжът заплашително сви вежди.
— Мамихте ли ме, Айслин?
Момичето смаяно разтвори очи.
— Помислете добре, преди да отговорите — продължи още по-мрачно той. — Трябва да зная истината. Викахте ли Керуик в спалнята по време на отсъствието ми?
В сърцето на жената се надигна гняв. При мисълта, че се съмняват във верността й, цялото й тяло се разтрепери.
— Как се осмелявате! Не стига, че ме направихте робиня и ми отнехте всичко, което имах! Сега ме измъчвате още по-жестоко. О, как ви мразя!
Вдигна една от завивките на леглото, уви се в нея и изхвърча от стаята. Обърна се за миг на вратата, ала не намери думи и затропа с крак в безпомощна ярост. После хукна надолу по стълбата, прекоси залата и излезе през вратата. Дори не забеляза смаяния поглед на седналия край огнището Болсгар. Успокои се едва в ледената нощ и несъзнателно пое към хижата на майка си.
Когато вратата внезапно се отвори и в стаичката влетя възбудената Айслин, Майда стреснато скочи. Момичето побърза да затвори вратата и пусна тежкото резе. После се хвърли на стола и потъна в мрачно мълчание. Старата жена усети какво става в сърцето на дъщеря й и не можа да скрие злобното си задоволство. Разправията между Айслин и Вулфгар можеше да бъде само от полза за плановете й.