Искаше й се да изкрещи в лицето на целия свят страха и мъката си, ала продължи да стои неподвижна и замаяно да се взира в тъмния въртоп на водата. Как да съобщи вестта на Вулфгар? Той непременно ще се ядоса, че за дълго ще бъде лишен от нощните удоволствия. Прониза я и друга, още по-страшна мисъл: дали просто нямаше да отпрати нея и детето някъде далеч, по всяка вероятност в Нормандия? Не, не можеше да бъде толкова безсърдечен. Ала каквото и да я очакваше, тя трябваше да поговори с него.
Удобният случай се яви много по-скоро, отколкото й беше приятно. На минаване край обора надникна вътре и видя, че Вулфгар е сам. Беше коленичил пред коня си под покритата със сажди лампа, окачена на кука в стената, и с къс, остър нож изстъргваше копитото му. Много й се искаше да отложи още малко неприятната задача, ала грамадният жребец надуши присъствието й и предупредително изпръхтя. Вулфгар веднага вдигна очи. Отпусна копитото на Хън и се изправи. Макар да забеляза колебанието й, не направи опит да я пресрещне, а спокойно се зае да разтрива хълбоците на жребеца.
— Монсеньор — обади се най-сетне Айслин, — боя се, че трябва да ви съобщя нещо, което няма да ви бъде особено приятно.
— Не се тревожи толкова, Айслин — засмя се сърдечно мъжът. — Във всеки случай предпочитам да чуя една неприятна истина, вместо две-три сладки лъжи.
Айслин погледна в спокойно изпитващите я очи и тихо проговори:
— Дори ако ви разкрия, че очаквам дете?
Усмивката замря на устните му. След малко се изправи в целия си ръст и сви рамене.
— Е, това трябваше да се очаква. Както знаете, тези неща се случват често. — Усмихна се и очите му обходиха стройната й фигура. — За щастие ще минат няколко месеца, преди състоянието ви да попречи на взаимните ни удоволствия.
Айслин сърдито промърмори нещо и Хън, който стоеше съвсем близо до нея, предпазливо отстъпи встрани. Ала Вулфгар, изглежда не забелязваше какво й е причинил с думите си.
— Надявам се да преживея някак този сушав период, скъпа.
Засмя се и й обърна гръб. Ала в следващия миг Айслин се нахвърли отгоре му и като побесняла го заудря с юмруци. Вулфгар се обърна със смаяно лице и веднага няколко удара улучиха гърдите му. Като видя, че няма полза от усилията й, Айслин изскърца със зъби И се отвърна от него. Само след секунда дебелата подметка на зимната й обувка с все сила го изрита по глезена.
Вулфгар извика от болка и побърза да се скрие зад широкия гръб, на Хън.
— Какъв дявол се е вселил отново в душата ви? — простена той. — Какво съм ви направил?
— Безсърдечен грубиян! — изкрещя пронизително младата жена. — Непоносим, безчувствен и безмозъчен нормански дръвник! — Обърна се рязко и широката наметка описа дъга във въздуха. Крачето й изрита чувал със слама и сухата трева се посипа в целия обор. Уплашеното животно се дръпна настрани с пълен със сламки нос и Вулфгар остана заклещен между него и стената на обора.
Айслин излезе навън с гордо вдигната глава. До ушите й достигнаха ядните му думи:
— Глупак такъв, няма ли най-сетне да отстъпиш настрана!
Момичето блъсна вратата към залата и забърза към стълбите, без да каже нито дума. Насъбралите се около огъня мъже, които наблюдаваха играта на шах между Болсгар и Милбърн, изненадано вдигнаха глави. Айслин не ги удостои дори с поглед. Все още трепереща от гняв, тя изкачи стълбите и едва не се сблъска с Керуик, който беше понесъл наръч дърва към стаята на Гуинет. Младежът изпитателно я изгледа.
— Какво ви тревожи, Айслин?
Младата жена спокойно издържа погледа му и неприязнено отговори:
— Нищо, което да ви засяга.
— Връхлетяхте върху ми като морски вятър, а твърдите, че нищо не се е случило — възрази с усмивка той.
— Не бъдете толкова любопитен — изсъска Айслин.
— В залата са се събрали всички, освен един — махна с ръка младежът. — Следователно само той е причина за гнева ви. Защо се караха влюбените?
— Това изобщо не ви засяга!
— Казахте ли му за детето? — попита тихо Керуик и остави дървата.
Айслин смаяно го изгледа.
— Той очевидно не прие добре вестта, нали?
— В тази къща май никой не прави нищо друго, освен да се бърка и работите ми — промърмори с горчивина Айслин.
— Значи грамадният норманин е узнал едва днес — предположи Керуик. — Твърде е зает с воинските си дела и не разбира нищо от жени.
— Не съм казала, че не е подозирал нищо — премина в отбрана Айслин. — Предполагаше, че може да се случи нещо подобно…
— Е, и какво? Ще признае ли детето, или ще предостави тази чест на Рейнър? — попита иронично Керуик.
Айслин заплашително сви вежди.