— Детето е на Вулфгар. Няма никакво съмнение в това.
— Така ли? — попита изненадано младежът. — Майка ви твърди…
— Мама! — изсъска Айслин и пристъпи по-близо до него. — Ето откъде сте узнали!
Стреснатият момък отстъпи крачка назад.
— Тази жена дрънка твърде много — промърмори гневно младата жена. — Но каквото и да ви е казала, детето е на Вулфгар.
— Вярвам на думите ви, Айслин. Той поне е човек на честта, за разлика от онзи негодник.
— Така е — отговори твърдо Айслин. — И ви съветвам никога да не го забравяте!
Обърна му гръб и блъсна вратата на спалнята под носа му. Стъпките й отекнаха гневно по каменния под. Как се осмеляваше Керуик да предположи, че в нея расте семето на Рейнър? Самата мисъл за това я караше да обезумява. Тропна ядно с крак и си каза, че дори детето да е от Рейнър, неговият баща е Вулфгар. Каквото и да се случи, тя ще държи докрай на своето.
Керуик тръгна да види Майда и на минаване през двора забеляза отворената оборска врата. Видя наведения над жребеца Вулфгар и чу ядните му думи:
— Страхлив звяр! Как се изплаши от малката! Знаеш ли колко ми се иска да те кастрирам!
Хън изпръхтя и побутна с муцуна рамото на господаря си.
— Не се гали! — избухна Вулфгар. — Или пак ще я пусна насреща ти. Май никога не си преживявал нещо толкова страшно.
— Трудности ли имате, милорд? — обади се Керуик и пристъпи прага на обора. Беше твърдо решен да узнае дали норманинът продължава да държи на Айслин.
Вулфгар се извърна рязко и изръмжа:
— Не можете ли да ме оставите на мира!
— Простете, милорд — извини се смирено младежът. — Сметнах, че мога да помогна. Чух ви да говорите…
— Нищо не се е случило — прекъсна го сърдито Вулфгар.
— Срещнах Айслин в залата — започна плахо момъкът. Припомни си плющенето на камшика по гърба си и си каза, че е дързост да произнася това име пред господаря си.
Вулфгар се изправи и заплашително вдигна едната си вежда.
— Е, и?
Керуик решително преглътна страха си.
— Стори ми се напълно объркана, сър.
— Объркана, ами! — изпръхтя Вулфгар. После едва разбираемо промърмори: — Сигурно не и наполовина толкова объркана, колкото мен…
— Недоволен сте от вестта, че ще имате дете, така ли, милорд?
В очите на Вулфгар се изписа смайване, после неудържим гняв.
— Тя ли ти каза? — изкрещя извън себе си той.
— Не, милорд, не — прошепна страхливо Керуик. — Знам го от майка й.
— Старата има дълъг език — изръмжа Вулфгар и запрати кърпата върху грубо скованата маса.
— Какво смятате да предприемете, милорд? — осмели се да попита Керуик.
Вулфгар впи очи в неговите и студено попита:
— Забрави ли мястото си, саксонецо?
— Не, сър — побърза да го увери Керуик.
— Тогава помни, че не съм длъжен да отговарям на въпроси на крепостни — продължи предупредително Вулфгар.
— Моля ви, милорд — направи още крачка напред Керуик. — Айслин е от благороден произход. Ако роди незаконно дете, сигурно ще умре от мъка.
Вулфгар изръмжа нещо неразбрано и презрително му обърна гръб.
— Ти май нямаш и понятие каква сила е скрита в крехката й фигура, саксонецо…
— Да, но ако й заявите, че детето е на Рейнър, тогава…
— На Рейнър? — избухна Вулфгар и стисна ръце в железни юмруци. Отиваш твърде далеч, саксонецо. Как се осмеляваш да говориш за бащинството в мое присъствие? Какво те засяга този въпрос?
— Айслин е на същото мнение — въздъхна тежко Керуик. — Отговори ми с почти същите думи.
— Би трябвало да се вслушаш в тях — отговори поуспокоено Вулфгар.
— Тя няма никого освен мен, който би могъл да защити честта й, милорд. Познавам я от самото й раждане. Не мога да понеса да я унижат и да я захвърлят като непотребна вещ.
— Никога не бих й сторил зло — отговори с каменно лице Вулфгар. — Можем да изпратим детето в Нормандия, където никой няма да знае обстоятелствата около раждането му. Имам приятели, които ще го приемат с радост и ще го възпитат според положението му. Там ще се чувства много по-добре, отколкото аз в детството си.
— И Айслин ли ще изпратите в Нормандия? — попита с усмивка Керуик.
— Разбира се, че не — отговори изненадано Вулфгар. — Ще продължим да живеем заедно, както досега.
Младежът с усилие скриваше иронията си.
— Е, милорд, вие може би познавате дворцовите красавици, ала се боя, че по отношение на Айслин имате да учите още много. Тя никога не би оставила детето си.
— С времето ще проумее, че така е по-добре — реагира мрачно Вулфгар.
Керуик сдържано се изсмя.
— Тогава се пазете Айслин да не научи твърде скоро за плановете ви, милорд.
— Заплашваш ли ме, саксонецо?