— Не, милорд — поклати глава момъкът. — Ала ако желаете да задържите до себе си лейди Айслин, пазете намеренията си в тайна и не се доверявайте на човек, който би могъл да ви издаде.
Вулфгар недоверчиво изгледа младия саксонец и със заплашително тих глас попита:
— Значи ме съветвате да задържа детето и грехът ми ден след ден да се набива в очите на всички? А това означава, че омразата на саксонците към норманите непрекъснато ще се подхранва, нали?
Керуик отчаяно въздъхна. Защо този мъж не искаше да разбере?
— Не сте прав, милорд. — Вдигна очи и спокойно издържа пронизващия поглед на господаря си. — Да не мислите, че Айслин ще продължи да ви обича, ако изтръгнете детето от ръцете й и го пратите през морето? Вярвате ли, че ще се отпусне доволно в обятията ви? Ако постъпите по този начин, опасността от отмъщение ще стане реална. Размислете добре, милорд — заключи предупредително той. — Ще имате или майката и детето, или нито едното от двете. Не и само Айслин.
Вулфгар го изгледа със святкащи от гняв очи и отново се зае с работата си.
— Махайте се от очите ми. Айслин ще направи онова, което й наредя.
— Както желаете, милорд.
Иронията в гласа на младежа беше непоносима. Ала преди Вулфгар да успее да го наругае, Керуик се завъртя на пети и напусна обора.
Увита в топлата си наметка, Айслин седеше пред огнището в спалнята, когато тежките стъпки на Вулфгар се приближиха към вратата. Стори й се, че днес са по-колебливи от всякога. Приведе се още по-ниско над бялата ленена риза, която бавно се оформяше под сръчните й пръсти. Когато вратата най-сетне се отвори, вече нищо не напомняше за гневното ожесточение, с което се беше нахвърлила срещу него само преди час. Вдигна глава и го поздрави с топла усмивка.
Ала погледът на мъжа остана мрачен и недоверчив.
— По-добре ли сте вече? — изръмжа кратко той.
— Чувствам се великолепно, милорд. Но как стои въпросът с вас? — отговори учтиво тя.
Вулфгар промърмори нещо неразбрано и започна да се съблича. Айслин остави работата си настрана и се надигна. Отметна покривалото и закрачи към леглото, естествена и блестяща в голотата си. Вулфгар не можа да свали очи от нея. Видя как потръпна от студ и се сви под завивките. После го погледна, но той побърза да й обърне гръб и се запъти към огъня. Притури дърва за през нощта и пристъпи към леглото. Както всяка нощ, остави до главата си тежкия боен меч.
Лицето му беше смръщено в грозна гримаса. Айслин невъзмутимо му обърна гръб и се престори на заспала. Мъжът духна свещта, намести се в леглото, ала остана неподвижен и скован, без да прави опит да я докосне.
Минаха няколко минути. Най-после Айслин не издържа и се обърна към него. Стоманеносивите очи бяха впити в нея с такава сила, сякаш искаха да проникнат в най-интимните кътчета на съзнанието й.
— Грижи ли ви измъчват, монсеньор? — попита с мек глас тя.
— Тревожа се единствено за вас, мила. Всичко останало няма никакво значение за мен.
Айслин отново му обърна гръб, ала продължи да усеща пронизващия поглед в гърба си.
— Студено ми е — оплака се жално тя.
Вулфгар веднага се премести по-близо до нея. Все пак недостатъчно, за да усети топлината на тялото му. Едва когато цялото й тяло се затресе от студ, мъжът опря твърдите си гърди в нежния гръб. Докосването до голата й кожа разруши е един замах всички съмнения. Мисълта му беше обхваната от нежната закръгленост на тялото й. Вдигна ръце и ги притисна в гърдите й. После продължи надолу, към дългите, стройни бедра и мястото, където се съединяваха.
Айслин потрепери, но ръцете му властно я обгърнаха и преминаха към милувки, които я затопляха не само отвън.
Вулфгар я принуди да се обърне и като привлечени от магнит, очите й се потопиха в неговите.
— Знаеш какво искам — промърмори дрезгаво мъжът и устните му се впиха в нейните.
Отлично усети вътрешната й съпротива, ала не можа да спре сладостната разходка на ръцете си по това прекрасно тяло. След кратко колебание устните му притиснаха нейните в изгаряща целувка, разтвориха ги и проникнаха в най-интимните им дълбини.
Айслин забрави студа. Буен пламък лумна в утробата й, разпростря се нагоре по тялото, докато подчини и последните остатъци от разум в главата й. Простена и обви с ръце врата му. Вулфгар усети, че отново е успял да пробие ледената броня на сърцето й. Цялото й тяло се разтърсваше от сладостни тръпки и отговаряше със страст на силните му тласъци. Двамата вземаха и даваха всичко от себе си, докато накрая се съединиха в едно. Буйна вихрушка ги издигна в неподозирани висини и двамата се понесоха сред небесния лазур, поддържани само от взаимната си отдаденост.