Вулфгар се надигна и след като се увери, че Айслин спи дълбоко, скочи от леглото. Челото му беше прорязано от дълбока бръчка. Огледа още веднъж съвършената фигура и разпръснатата по възглавниците златна коса. Поклати глава и се извърна, изненадан за кой ли път от бързата промяна в настроението й. Нахлузи жакета и панталоните и тихо напусна покоите си.
Намери Болсгар на обичайното му място в залата. Старецът беше опънал крака пред огъня и се наслаждаваше на чаша с вино от най-добрата реколта. Вулфгар придърпа един стол и също си наля. Двамата мъже дълго седяха мълчаливо, загледани в съскащите пламъци. Най-сетне старият решително взе думата.
— Какво е заоблачило челото ви, Вулфгар?
Мина доста време, преди по-младият да реагира с насрещен въпрос, който от дълго време измъчваше ума му.
— Какво става в ума на жената, Болсгар? — В очите му се изписа мъчителна безпомощност. — Дали просто ме измъчва, или се стреми да утоли жаждата си за отмъщение?
— Бедното ми момче — усмихна се Болсгар. — Жената е най-нежното, и в същото време най-жестокото същество на света. Желае непрестанно да я обичаме и глезим. Ако си добър с нея, няма да те изостави и в най-страшната минута. Но очаква винаги да пазиш честта й. — Усмивката му стана още по-широка. — Знае се, че можем да имаме истинско доверие само в онези, с които сме свързани чрез брачни клетви.
— Ами! — изпръхтя презрително Вулфгар. — Досега съм завоювал жените с по шепа медни монети и после с лека ръка съм се отървавал от тях.
— Така е — промърмори Болсгар. — Но не забравяйте, че най-важната задача на жената е да създава нов живот, да се грижи за него от деня на рождението му. Помислете обаче, че мъжът също трябва да носи отговорност за него.
Вулфгар мрачно изгледа стария рицар, разсърден от неизречения упрек.
— Какво ме засягат желанията и копнежите на жените! Заклел съм се във вярност на Вилхелм и съм верен до смърт на стария си боен другар Суейн. Какво повече ми е нужно? И без това е достатъчно трудно да си пробиеш път в живота. — Гласът му ставаше все по-хладен. — Жените не са нищо повече от играчки. Даряват ме с удоволствие, аз им отвръщам със същото. Защо да разменям с някоя клетви за вечни времена? Само за да ги запазят в старите книги на някое мрачно абатство ли?
Болсгар се приведе напред и настойчиво заговори:
— Сега обаче не говорим изобщо за жените, а за една от тях, Вулфгар. В живота на всеки мъж идва времето, когато трябва да си даде сметка за онова, което е постигнал. — Вдигна тъжно рамене и безсилно се отпусна в креслото си. — Аз се провалих. Всичко, което правех, нараняваше обичани от мен хора или се разпадаше на прах. Загубих имотите си, приятелите и синовете си. Остана ми само дъщерята, която не е в състояние да живее в мир с околните. Нямах очи да видя протегнатите към мен ръце и сега си плащам за това.
Помълча малко и сериозно продължи:
— Вие имате щастието да бъдете обичан от прекрасна жена, чийто ум и доброта са високо ценени от всички ни. Не бъдете глупак, Вулфгар, и не го стъпквайте с крак! Или толкова ви е неприятна?
Сграбчи рамото му и го принуди да го погледне в очите.
— Защо я карате да страда, че ви е наранила? Нима искате да се плачи по пода и да ви умолява за милост? Досега използвахте тялото й, отначало насила, сега с хитрост и доброта. Нощ след нощ я принуждавате да ви служи и в очите на всички местни хора тя си остава само ваша наложница. Айслин е от благороден произход и има право на осигурено бъдеще. Ако я отблъснете само защото фалшивата гордост е замъглила погледа ви, ще заприличате на самохвалния воин, който след няколко чаши вино разказва небивалици за героични дела, които непременно би извършил, само че…
Ако думите бяха дошли от някой друг, Вулфгар непременно би го пребил от бой. Ала уважаваше стареца повече от всички останали, затова сърдито го прекъсна:
— Не искам да чувам нито дума повече! — Продължи с нарастващ гняв: — Първо тя, после онзи глупак Керуик, а сега и вие. Ако продължава така, скоро ще трябва да чуя и поученията на малката Хлин. — Изпъна рамене и решително изгледа стария мъж насреща си. — Айслин ще роди това дете независимо дали е мое или не. Веднага след раждането ще го пратя през морето.
— Нима искате да кажете, че е бременна? — попита изненадано Болсгар.
— Не знаехте ли? — изгледа го стъписано Вулфгар. — Вече си мислех, че всички са научили новината. С изключение на мен, разбира се.
Болсгар отново стана сериозен.
— Кажете ми какво възнамерявате да правите! Ще се ожените ли за момичето, както изисква дългът ви?
Вулфгар го изгледа със святкащи от гняв очи и процеди през стиснати зъби: