— Ще правя каквото си искам! — После му обърна гръб и с бързи крачки се запъти към спалнята си.
Когато влезе, Айслин седеше на леглото и притискаше ръка до сърцето си. Очите й бяха пълни с боязън. Вулфгар усети, че ядът му се изпарява, захвърли дрехите и побърза да я притисне в обятията си, Скоро и двамата заспаха дълбок сън.
На следващата сутрин Вулфгар слезе в залата по-късно от обикновено. Суейн и Болсгар вече се бяха разположили около масата заедно с останалите рицари. Болсгар вдигна очи към Вулфгар и се приведе ниско над чинията си. Суейн обаче се облегна на стола си С весело изражение на лицето и в очите му проблесна приятелска ирония. Вулфгар разбра, че новината се е разпространила сред рицарите му.
Викингът услужливо му подаде пушено месо и сварени яйца и гръмкият му глас огласи залата:
— Значи женичката забременя, а? Как посреща новото си положение? Стана ли поне малко по-покорна? Чувствате ли се най-после пълновластен господар?
Вулфгар огледа зяпналите насреща му мъже и сърдито се приведе към чинията си. Мидред и Хайлан спряха работата си и смаяно се спогледаха. Хлин, която седеше до големия казан, зяпна от изненада. Само Керуик продължи невъзмутимо да изпълнява задълженията си.
— Суейн — изсъска към стария си другар Вулфгар, — в някои моменти устата ти е по-бърза от разума.
Викингът отметна глава назад и сърдечно го потупа по рамото.
— И без това новината щеше скоро да се разнесе, милорд. Поне момичето да беше малко по-дебеличко, ами то… Не може да го крие още дълго. — Изгледа го и с понижен глас продължи: — Този е най-добрият път за опитомяване на дръзки лисици. Правете й бебе след бебе и вече няма да смее да се опълчва срещу вас.
Вулфгар се огледа с неловко изражение на лицето. Много му се искаше да прати по дяволите верния си спътник. Ала севернякът още не беше свършил.
— Така е най-добре! По този начин и саксонците ще проумеят кой е господарят. Вземайте жените им в леглата си, момчета, и се погрижете да ви раждат копеле след копеле!
Болсгар смаяно изгледа Суейн и в очите му просветна уплаха.
Севернякът невъзмутимо продължи:
— Така е, малката женичка заслужава наказанието си. Вече не можех да понасям високомерието й. Сега обаче ще я прогоните от дома си и ще си потърсите нещо ново. И без това залата е пълна с жени.
Вулфгар стигна до края на търпението си. Тресна с юмрук по масата и скочи. Без да удостои Суейн дори с поглед, закрачи към вратата и излезе навън, сподирен от десетки любопитни погледи.
Вратата едва се беше затворила зад него, когато Суейн се отпусна назад в стола си и избухна в луд смях. Болсгар беше готов да се усъмни в здравия му разум, когато най-сетне нещо просветна пред очите му и той проумя истинските намерение на викинга. С леко сърце се присъедини към веселието му.
Айслин слезе в залата малко след Гуинет. Без да губи време, Хайлан беше съобщила на сестрата, че семейството скоро ще се увеличи с нов член. Злобната жена не закъсня да изсипе отровата си.
— Робинята май е решила да завоюва благоволението на господаря си с всички средства. Ала не си дава сметка, че щом е забременяла, дебелият корем може да се окаже пагубен за положението й. Господарят ще трябва да се лиши от ласките й и нищо чудно скоро да я прати в някоя мръсна хижа, или още по-далеч, за да скрие позора си от хорските очи.
Айслин спокойно погледна към нея и с достойнство отговори:
— Поне доказах, че съм в състояние да раждам деца. Има някои, които биха дали всичко на света, за да забременеят, но усилията им остават напразни. Съжалявайте тях, защо мен?
Остави двете жени с отворени усти, но не можа да се зарадва на победата си. Злобните думи на Гуинет изцяло съвпадаха със собствените й страхове. Каква съдба очакваше нероденото дете, ако не съумееше да убеди Вулфгар да я вземе за жена? Знаеше само едно: че не бива насила да му налага волята си. Така само щеше да го подтикне към бягство, а нищо чудно после да потърси забрава в обятията на друга.
Вулфгар се върна от Крейгън на смрачаване. Изкачи с тежки стъпки стълбите към спалнята, стиснал под мишница шлема и кожената качулка. Блъсна вратата и завари Айслин пред огъня, наведена над обичайния си шев. Младата жена веднага отбеляза, че любимият й все още е в плен на мрачните си мисли, и мълчаливо му помогна да се освободи от бронята и наколенниците.
— Приготвих ви банята — проговори спокойно тя.
Вулфгар изръмжа някаква благодарност и изхлузи през главата си долната риза. Внезапно спря и изгледа с блеснали от гняв очи как момичето се опитваше да вдигне от плочата тежкото ведро.