— Какво правите там, жено? — попита остро той.
Айслин учудено се обърна.
— Приготвям ви банята, както винаги — отговори тихо тя.
— Седнете на мястото си! — заповяда рязко мъжът. Изскочи навън и изкрещя: — Мидред!
Само след минута жената плахо провря глава през открехнатата врата. При вида на мрачния господар ръцете й се разтрепериха.
— Какво желаете, милорд?
— За в бъдеще ти ще чистиш покоите ни и ще приготвяш ваната по заповед на лейди Айслин. — Посочи младата жена и все така рязко продължи: — И преди всичко ще внимаваш да не вдига нищо тежко.
Мидред въздъхна с облекчение и въпреки мрачното му изражение на лицето й светна усмивка. Побърза да напълни дървената вана и скришом смигна на Айслин, която с почуда наблюдаваше ставащото.
След като жената се оттегли, Вулфгар свали панталона и с доволна въздишка се отпусна в топлата вода. Скоро болката в натъртените от дългата езда крайници отслабна. Хън препускаше като луд, докато господарят му напразно се опитваше да сложи ред в обърканите си мисли.
Айслин отново се приведе над ризата, която шиеше. Само от време на време вдигаше очи към него. Вулфгар всеки път улавяше погледа й.
— Милорд — промълви нерешително тя, — щом съм ваша робиня, защо нареждате на други да вършат работата ми?
— Защото задачата ви е да служите на удоволствието ми — отговори с ръмжене Вулфгар.
Айслин скъса конеца със зъби и тихо продължи:
— Нямах намерение да разкривам състоянието си пред света. Казах само на вас. Ала се боя, че междувременно цял Даркенвалд узна за бременността ми.
— Така е — изфуча Вулфгар. — Даркенвалд е пълен с бъбривци.
— Какво ще правите с нас? Ще изпратите ли мен и малкото в Нормандия, или сте решил нещо друго?
Беше й невъзможно да задържи този въпрос. Вулфгар я погледна изпитателно, припомнил си предупрежденията на Керуик.
— Защо питате?
— Трябва да зная, монсеньор. Страх ме е да живея далеч от милите на сърцето ми хора.
— Каква разлика има между нормани и саксонци? — отряза сърдито Вулфгар. — Всички сме същества от плът и кръв. Детето, което носите под сърцето си, е половин норманин и половин саксонец. Никой не знае към кой от двата народа ще се почувства привлечен, когато порасне.
Айслин сгъна ризата в скута си, без да го изпуска от очи. Още не беше й отговорил.
— Нямате ли доверие в други освен във вашите саксонци? — попита обвинително Вулфгар. — Аз не съм по-различен от англичаните.
— Прав сте, милорд — отговори тихо Айслин. — В много отношения наистина сте като нас.
Вулфгар грозно смръщи чело, ала не намери думи, с които да изрази недоволството си. Излезе от ваната, изтри се с ленената кърпа и се облече. После й предложи ръката си и я отведе в залата. Вечерята мина в мълчание под любопитните погледи на норманските рицари и саксонските крепостни.
Айслин седеше сама в спалнята си и шиеше дрешки за нероденото си бебе. Беше минал повече от месец, откакто беше съобщила на Вулфгар, че очаква дете. Днес се чувстваше особено отчаяна и унила. Вулфгар беше заминал още рано сутринта и Гуинет не пропусна случая да се нахвърли върху нея с острия си език. Айслин едва задържа сълзите си, скочи от масата за обяд и се скри в самотната си спалня. Гуинет злобно се беше осведомила дали вече е събрала нещата си. Вулфгар нямало да чака дълго и щял да я отпрати в Нормандия заедно с копелето й…
Без да има зли намерения, майка й само досипа сол в раната. Промъкна се тайно в спалнята, уж да се осведоми за състоянието на дъщеря си, ала веднага започна да я заклева, че е крайно време да избягат от Даркенвалд. Вулфгар със сигурност щял да ги прогони. Както обикновено, Айслин й отговори с остри думи и старата побърза да изчезне.
Младата жена разстла дрешките върху леглото и замислено ги загледа. Ала не можа да се утеши дори с мисълта за малкото същество, което скоро щеше да протегне ръчички към нея.
— Какво ли ще бъде — момиче или момче? — Почувства, че детето се раздвижи в нея, сякаш й отговаряше, и се усмихна. — За какво ли съм се загрижила? Ще бъда доволна, ако го родя в почтен брак. Не мога да създам на бял свят незаконнородено дете…
Преметна една пеленка през рамото си и пристъпи към прозореца. Припомни си стара люлчина песен и тихо затананика. Дъждът потропваше по перваза на прозореца, а подранилият южен вятър си играеше с косите й. Откъм обора прозвуча крясък, после високи мъжки гласове. Вулфгар и Суейн се бяха върнали. Айслин помисли, че Вулфгар ще дойде да я поздрави както обикновено, и побърза да прибере детските дрешки. Седна пред огъня и нервно приглади гуната си.